Група затворници тръпне в очакване да се отвори вратата към свободата. Те са се скупчили край железния портал на Централния софийски затвор. Един от тях е облечен в светлосив суичър, под него е сложил синьо яке заради февруарския студ. На глава е нахлупил любимата си шапка. В ръцете си държи прокъсан жълт сак. Посреща го мъж със старо „Рено Клио” с вдлъбната врата. Бързо се качва колата и не обелва дума пред журналистите.
Така на 9 февруари 2018 г., след три години прекарани в затворническото общежитие от открит тип „Казичане”, мъжът е на свобода. За ДС той е агент Филип, а за софиянци и медиите – Вальо Топлото.
Валентин Димитров се оказа ключов секретен сътрудник на контраразузнаването на тоталитарния режим – Второ главно управление – (ВГУ) на ДС. Той е от третия кръг на тайните служби. Първият включва генерали, висши офицери и агенти от Научно-техническото разузнаване, които след Десети ноември станаха банкери и едри бизнесмени, като например покойният Любен Гоцев и шефът на „Трон” Красимир Стойчев, който сега дори е кандидат за столичен кмет.
Империята на ДС си раздаде 800 млн. долара чрез 450 задгранични фирми с цяла мрежа от контрабандни канали. Вторият кръг включва 200 агенти, на които ДС подари малката приватизация, като хариза всяко четвърто предприятие на свой човек, а в третия назначи доверени кадри за директори на ключови държавни предприятия.
Агентурното минало на Вальо Топлото, който беше подсъдим по 4 дела и с една ефективна присъда, лъсна през юни 2021 г., когато беше разкрит от Комисията по досиетата. „Уикенд” проучи личното му дело, съдържащо 7 документа или общо 12 листа. То е заведено в папка за паспортна проверка.
Димитров попада във фокуса на ВГУ през септември 1982 г., когато отива на екскурзия в Истанбул за 4 дни по линия на „Балкантурист”. Тогава е само на 26 г. Малко преди Нова година той попълва собственоръчно личен кадрови формуляр на ДС. В него отбелязва, че е завършил Минно-геоложкия институт и че като студент е завеждащ спортно-масовата работа в Бюрото на Комсомола.
Има идеален профил на контраразузнавач. Изучавал е френски език цели 8 г. в Алианса, а от 5 години самостоятелно се готви по английски език. От декември 1980 до април 1981 г. е ски учител към Българския туристически съюз и два пъти тенис учител към „Балкантурист” на Слънчев бряг – през лятото на 1981 и 1982 г., което предполага познанства с чужденци.
В личното му дело е собственоръчно написаната му биография, както и две сведения – от член на БКП, живущ на бул. „Прага”, вероятно в кооперацията, където Димитров и родителите му имат апартамент, и от председателя на Първа ОФ организация, 21 секция – VI район. Описан е като „скромен младеж”.
Валентин Димитров е готвен дори за кадрови офицер. Затова говорят два документа – формуляр за приложение на Инструкция № Р-7 на Комитета за труда и работната заплата към МС и регистрационната бланка на ВГУ, на която той е със снимка. Обикновено фотографии на агентите към личните им дела не са прилагани, за да се запази изискването за конспиративност. Вероятно ДС се e отказала да го назначи за офицер, тъй като не е ходил войник – освободен е от военна служба поради непригодност.
Шест месеца след попълването на кадровия формуляр Димитров е вербуван от капитан Димитър Бетов и е зачислен към Отдел III, като агент за работа по чуждестранни дипломатически и други представители, акредитирани в НРБ. В регистрационната му бланка е пояснено, че е зачислен към отделение „Чужди журналисти” на Трети отдел.
„Валентин Димитров Димитров пристигна навреме на уречената, среща, разказваше спокойно за контактите си с чуждестранните дипломати. По-близки връзки е установил със семейство Юбени от англо-американското училище в София и със съпругата на посланика на Уругвай”, е записал на 14 юни 1983 г. капитан Бетов в рапорта за вербовка.
Посочва, че Димитров е приел с готовност предложението за сътрудничеството с органите на ДС и че сам си избира псевдоним Филип за подписване на даваните от него писмени сведения. Първата му официална задача е да развива контактите си с американското семейство, както и по подготовката на тенис-турнира.
След 3 години ефективно сътрудничество – на 22 юли 1986 г., Филип е изключен от агентурния апарат. Предложението обаче съдържа само суперлативи. „В работата си като агент е показал добри резултати. Съобщавал е данни с оперативно и информационно съдържание. На основание получени от него данни, 07 отдел на ВГУ-ДС (т.нар. Световен, който отговоря за Африка и Латинска Америка – бел.ред.) проведе комплексни агентури и оперативно технически мероприятия по дипломат от латиноамериканска страна, които потвърдиха, получените данни от него”, пише водещият офицер Димитър Бетов, който вече е повишен в звание майор.
Бетов обяснява, че няма данни за нечестност от страна на Филип и че Димитров не се е разконспирирал. Причината за изключването му от агентурния апарат е смяна на местоработата. Валентин Димитров преминава в „Промкомплект” и губи възможностите си за работа като агент.
Колко е ценен говори само един факт – от него не се иска декларация за прекратяване на сътрудничество, а връзката ще продължи като доверено на ВГУ лице. При необходимост тя може да бъде възстановена, като се използва името Филип. Личното и работното му дело са свалени в архив, като второто е унищожено.
Нечии четири ръчички обаче са пипали досието на Димитров, разкрива контролният лист към делото. И двамата са капитани от полицията – единият е инспектор от СДВР към Службата за национална сигурност, а другият – старши инспектор от тогавашната Дирекция „Национална служба полиция” към Направление „Икономическа полиция”. Имената им се пазят в Комисията по досиетата, но са засекретени.
Валентин Димитров е назначен за член на управителния съвет на „Топлофикация“ ЕАД на 24.06.1996 г. по времето на кабинета „Виденов“, в който министър на енергетиката и енергийните ресурси е Румен Овчаров. Само след няколко месеца по-късно – на 16.10.1996 г. е първата проверка в работното му дело. Бивши служители на ВГУ казаха пред „Уикенд“, че тя е направена, за да се провери дали това е „нашето момче“ по терминологията на бившата ДС.
Второто влизане в архива е на 1 юнии2006 г. – два месеца след като Вальо Топлото е уволнен като изпълнителен директор на „Топлофикация“ от кабинета „Станишев“. Дружеството още е държавно, а принципал на „Топлофикация“ е не кой и да е, а Румен Овчаров като министър на икономиката и енергетиката, когото Вальо Топлото нарича в прочутото писмо от ареста „Р. Овч.“ (виж карето). Димитров заема шефския пост почти 4 години – от 23 юли 2002 до 20 април 2006 г. Не е ясно какво точно е търсил старшият инспектор от икономическа полиция в архива. Вальо Топлото остава още известно време член на съвета на директорите на парното, като в началото на юли с.г. окончателно е освободен държавното дружество и арестуван.
Аферата започва да се разплита още през пролетта на 2006 г. Тогава от Австрия идва сигнал за съмнителни сметки с 4 млн. евро на българин в Куфщайн. През август 2006 г. в сейфове в наши банки са открити 4 млн. лева. През декември са задържани и бившите заместници на Димитров – Георги Рогачев и Емил Антонов, съветничката му Лина Албанска и шефката на фирма „Шибър” Мая Стоилова. Разследването е разделено на 4 дела. Обвиненията са за престъпление по служба, пране на пари, за нарушение на валутния закон и безстопанственост.
Според прокуратурата между 1999 и 2003 г. в Австрия Вальо Топлото е извършил финансови сделки в нарушение на валутното ни законодателство, като предоставените от него кредити и сделки с ценни книжа са за близо 6 млн. лв. Другото обвинение е, че между 2004 и 2006 г. пак e нарушил валутните закони като управител на фирма „Промарк”. Той не декларирал пред БНБ сделки за над 16 млн. лв.
По това дело обаче Вальо Топлото накрая беше оправдан. По четвъртото – за безстопанственост, той лежа 3 години в затворническото общежитие в Казичене, защото харчил пари на парното за джет, джакузи, луксозни бонбони, шоколади, шампанско, пури, синьо сирене и други екстри.
Този февруари Димитров си отдъхна, след като беше окончателно оправдан по делото за присвояване на 4,5 млн. лв. от „Топлофикация”, което се проточи цели 16 г. ВКС оправда окончателно и Мая Стоилова, шефката на фирма „Шибър”. Обвинението твърдеше, че тя е доставяла материали на завишени цени на „Топлофикация” по времето на Валентин Димитров като директор.
По най-сложното дело за пране на 22 млн. лева Вальо Топлото е осъден първоначално на 7 г. затвор, и 20 000 лева глоба, но то не е минало през всички инстанции. Над два часа на 4 август м.г. съдия Петя Крънчева, председател на 4-и състав на Софийския градски съд, чете една по една стотиците сделки за купуване и продаване на ценни книжа и предоставяне на финансови кредити, извършени от Вальо Топлото между 2000 и 2006 г. Обвинението за укриване на данъци в размер на 2 млн. лева отпадна поради изтичане на давността.
Вальо Топлото обаче понесе и нов удар на съдбата, като загуби и наследството на покойната си майка Цеца Димитрова, фамилиарно наричана от медиите баба Цеца. С решение на ВКС от бившия директор на „Топлофикация” бяха отнети апартамент и гараж в София, ливади в землището на самоковското село Бели Искър и 157 340 лева в няколко банкови сметки, принадлежели на майка му.
Делото за конфискацията на имотите на Цеца Димитрова започна след нейната смърт през 2011 г. Причината е, че тя беше обвинена заедно със сина си за неплащане на данъци в размер на 200 000 лв. Четири години от живота на възрастната жена, която почина на 86 г., минаха по кабинетите на разследващите и съдебните зали. Тя обаче ожесточено бранеше сина си от нападките. След кончината й стартира процесът по конфискация, който се води срещу наследника ѝ Валентин Димитров.
Държавата претендира за апартамент от 79 квадрата в столичния ж.к. „Белите брези” заедно с мазе и таван към него, плюс гараж с площ 16 квадрата на ул. „Нишава”, 4 ливади и 4 влога. Те са в размер съответно на 1000 лв. в едната сметка, а в останалите три – 5 хил. лв., 21 хил. лв., 58 хил. лв. както и 75 броя акции. Вальо Топлото не успя да докаже законния им произход и изгуби делото първо в Софийския градски, а после и в Софийския апелативен съд.
В същото време самият той е със запорирано имущество. Неговото дело още не е започнало, защото според закона, който действа през 2006 – 2007 г., първо трябва да получи окончателно осъдителна присъда. Запорът се простира върху значително имущество. Това пък е ставало повод самият Димитров неведнъж да се оплаква в съдебната зала от липсата на средства. Съдът намали гаранцията му от 5000 на 3000 лева, за да може да плаща 200 лева издръжка на малолетното си дете и дори му назначи служебен защитник, защото вече нямал пари за адвокати.
С възбрана е мезонет от 254 кв. м в София. На първото ниво жилището има дневна, трапезария, кухня, домакинско помещение, баня и тоалетна, а на второ – три спални, галерия и сервизни помещения. Вторият възбранен имот се намира в Банкя. Той включва двор от 640 кв. м и къща с площ 143 квадрата, която има зимник, 3 спални, кът за хранене, стая, кухненски бокс, баня с тоалетна. Съдът е наложил и забрана върху пет банкови сметки, един срочен депозит, картова сметка и капитала на негова фирма. Запор има и върху банкноти от различна валута, които към 2007 г. са били изчислени на 3 646 963 лв. Два милиона от тях се намират в сейф. Вальо Топлото няма достъп до него.
Равносметка за 67-годишния Валентин Димитров 17 г. след старта на аферата никак не е розова – безработен, разведен и заплашен от още 7 г. затвор. Единственото утешение му остава, че медиите и жителите на София му сложиха прякора Топлото, за разлика от наследниците му – наричани „Студеното“, особено през снежния януари 2009 г. когато енергийното оръжие на „Кремъл“ – монополистът „Газпром“ пак заради Украйна, ни врътна кранчето.
Какво стана с помощта от Р. Овч.?
От килията Валентин Димитров пише скандално писмо, което е предадено на един от адвокатите му, но преди да достигне до адресата си, е засечено от службите на МВР. Писмото се появи във в. „Уикенд”. С него Вальо Топлото търси помощта на определени лица.
В писмото пише: „Какво стана и с помощта от страна на Р. Овч.! Досега съм му помагал!!!”. Прокуратурата тогава потвърждава, че писмото е автентично. Румен Овчаров през февруари т.г. беше санкциониран от САЩ по „Магнитски“ заради серия корупционни договори с руски енергийни компании. Най-скандалното обвинение срещу 71-годишния политик, наричан от противниците си Дългия инкасатор, е, че има над 5 млн. евро в сметки в офшорни банки.
Баба Цеца се оказа управител на офшорка
Освен Р. Овч., в писмото на Вальо Топлото се споменават и хора с целите им имена, на които адвокатите трябва да се обадят и да „натискат за помощ”. Един от тях е Красимир Георгиев, собственик на фирма „Фронтиер”.
Следствието разкрива, че фирмата „Банско пропъртис 2”, управлявана от Георгиев, през март 2005 г. за 16 месеца е била собственост на „Григ” ООД – офшорна компания регистрирана в Сент Винсент и Гренадини и на „Металконсулт” ООД – също офшорка регистрирана на Бахамски острови.
Установява се, че съдружник е и баба Цеца, която заедно с Георгиев се води управител на двете офшорки. Георгиев и Овчаров са завършили заедно Московския институт по енергетика. Когато Георгиев е бил на партийна работа в „Енергопроект“, там е работел и Овчаров, но Дългия инкасатор отрича да са имали общ бизнес.