Пътувам по река Дунав от Русе за Еннс Австрия. От едната страна румънския бряг от другата българския. По румънския бряг стада с овце, крави, коне и кози, а на българския бряг пустош. По българския бряг работят две помпени станции, на Козлодуй и село Гоматарци, а по румънския работят всички. По румънския бряг в градовете и селата кипи от живот, а по българския няма живот, само разруха. Минавам границата на 845км. по реката и влизам в Сърбия, по десния бряг... Селата са изпълнени с живот, също както по румънския, даже и по красиви и подредени от румънските. Та си задавам следния въпрос, какво става с нашата страна, с моята мила родина. При соца бяхме много по напред и от румънци и от сърби, селата кипяха от живот. Във всяко село имаше училище, детска градина, лекар, заболекар, кино и народно читалище. Градините и нивите се поливаха по специално направени канали и системи с дунавска вода. Овцете и кравите бяха безчет,селектирани, подобрени и като породи бяха на първо място на Балканския полуостров. Къде е всичко това, каква чума или война мина през нашите села? Защо селата се обезлюдиха а в някой вече няма и един българин? Защо смъртността по всички населени места многократно вече и в пъти е по голяма от раждаемостта? Такъв геноцид не е имало даже през турско робство. Направо съм потресен, когато някой излезе и започне да твърди, че сме цъфнали и завързали и как при социализма е било по-лошо. Чесно казано вече не вярвам, че някога ще се върнем, поне на оня стандарт на живот от преди 1989г. Умираме българи, бавно и полека изчезваме като нация.Да го знаете. А и истината е, че нашите деца, нашите наследници, най-много ще страдат за това, че допуснахме някакви крадци и продажни анти родолюбци да ни докарат до това положение... Един рапър навремето така казваше;
Родени в България-Така ни се пада...
Петър Тодоров