Басня за плъх, свиня и телевизор
Свинята била измислен и обобщен герой. Но въпреки нейната обобщена измисленост се усещала като напълно реална. Един ден, докато мътила водата в близкото езерце решила, че най-добре за нейните бъдещи свинщини е да прави нещо като сглобка. Събрала оттук-оттам разни боклуци и работата взела, че станала. Само че сглобката много тракала на разбрицано. Шум, смрад, тъпотия… Въобще не била за показване. За да намали вредните въздействия свинята намерила един плъх и го накарала да пее за да не се чува ужасния шум.
- Ама аз не мога да пея – оправдал се плъхът.
- Ще пееш, – заканила се свинята. – Иначе ще те изям. Тази и закана била съвсем не на шега, защото по-паметливите знаели, че свинята реши ли да яде – яде и не подбира.
Плъхът, ще-не ще запял. Пеел толкова ужасно, че щом го чуели всички си запушвали ушите. Някои му съчувствали, а по-глупавите се напрягали да им хареса. А плъхът пеел ли пеел. Дори в един момент си въобразил, че му се получава. Но то какво ли няма да си въобразите ако зад гърбът ви диша хищна свиня.
Всички си траели и слушали. А плъхът, милия, пеел ли пеел. Дори няколко музикални награди му връчили, защото и на тези с музикалните награди също не им се искало да ги изядат. После започнали и други награди да валят. За култура, за изкуство, дори от чужбина измислили специална награда за такива, които нищо не могат, но го правят от сърце, за да може да му я връчат. После и литературна награда му връчили. И за проза и за поезия. И такава за мир. И за мъж на годината го избрали. И за жена на годината също. И кебапчета раздавали. И пенсиите с три лева увеличили. Въобще – кеф.
Така лека-полека всички се успокоили и приели, че да ти пее плъх на уше е по-добре отколкото да те яде свиня на живо. А по-чувствителните си пуснали телевизорите за да намерят упование и така да се успокоят по-бързо.