Какво споделих в предаването на СКАТ „Политиката на прицел“:
Тежкият грях на Бойко Борисов е, че допусна перверзия и криминалитет в управлението на финансите – романтичната двойка Асен Василев и Румен Спецов, които щавят дребния и средния бизнес с поръчкови ревизии и акумулират средства за партийната каса на „Промяната“.
Борисов свали кабинета „Петков“ заради Василев, а сега лично той го номинира за министър и верифицира назначението на любовника му в НАП.
Същият любовник е автор на данъчни врътки – продава кухата си фирма с милионни задължения на сламен човек. Но ГЕРБ сега широко си затваря очите, смълчава темата в името на…евротлантизма, може би.
Очевидно „евроатлантизъм“ означава да толерираш икономически престъпления.
Това е шизофрения, подигравка със здравия разум и електората.
Г-н Борисов ежедневно обяснява по партийни събрания, че хазната е празна, парите са свършили. Симеон Дянков предупреждава, че събираемостта е с 2 милиарда лева по-ниска от очакваното. В същото време ГЕРБ търпи Василев за министър – излиза, че съучаства в престъплението и съзнателно разорява България. Защото голата констатация не е превенция, а цинизъм.
Цялата вина за съсипията е солидарно на ГЕРБ, тази партия няма да може да се оправдае с опозиционното поведение на Делян Добрев. Отговорност ще бъде потърсена и от ГЕРБ, като ОПГ-партньор на Асен Василев и културиста от Дубай Румен Спецов.
Не ми сваляй финансовия министър – казва Борисов на Делян Добрев и това вероятно трябва да мине като шега, като нещо смешно, като досадил виц от планьорките на 17-ия етаж в сградата на Проното. А всъщност е ужасяваща илюстрация за извратения модел на политика, който доминира в изпълнителната и законодателната власт.
Защо Асен Василев задължително трябва да е финансов министър и да се изживява като премиер в сянка, за да има правителство? Ето това е ключов въпрос. Той ли държи с компромати Борисов, или Борисов държи него с гейкомпромати, както се говори упорито из столичните светски салони?
Държавната баница е разделена на три – за ГЕРБ, за ДПС и за ППДБ. Всеки граби по ресорите си като за последно, с чувство за безнаказаност, защото зад него е американското посолство, а пред него – удобният главен прокурор Сарафов, който оневинява всички и е замразил разследванията по високите етажи на властта. А дежурната индулгенция за битуването на тази отвратителна сглобка е войната в Украйна. Пропагандата го внушава с гьобелсово упорство, сякаш ако не е Денков премиер, Тагаренко – военен, или Асен Василев – финансов министър, Киев ще падне до вечерта…
Илюзорно г-н Борисов ни внушава, че нямало смисъл да се ходи на избори, понеже картината щяла да е същата. Няма да е същата. Има огромно разочарование сред електоратите на ППДБ и ГЕРБ. ППДБ, които изпраха Борисов и Пеевски и обезпредметиха смисъла на съществуването си, вероятно няма да влязат и в тройката. Одиозни персони като Денков (секретарката на Пеевски), Василев, Лорер, Кирил Петков повече никога няма да помиришат реална власт.
Бучене се чува и сред низините в ГЕРБ, но тази партия все пак функционира като авторитарно-вождистка, следователно процесите на роене и разлом там ще избуят накрая – едва когато клиентелата се притесни, че губи София и големи областни центрове.
А обладаването на цялата власт от 5-6 гузни политици и партийни лидери с ниска електорална представителност е възможно само защото българският народ е абдикирал от гражданските си задължения и се държи като поданик и консуматор. Масово отказва да гласува и излиза на протести, само ако му платят, ако го организират или ако протестът се превърне в моден тренд по жълтите павета…
България няма лидер като Виктор Орбан, защото българският народ няма гордостта на унгарския; защото свободата винаги му е била подарявана и защото се държи като слугинаж, допускайки колониално управление и зависимости ту от Изтока, ту от Запада.
Феноменът „Галя от посолството“ е възможен само в нашата клета територия, която вече не е отечество, не е национална държава, а регион – каквато бе мечтата на неолибералния Коминтерн от Брюксел…
Недялко Недялков