Родата на Емо Фаса превърна Етрополе в дойна крава
Живописният Етрополе, разположен в котловината на река Малки Искър, в северните склонове на Стара планина, в подножието на връх Баба, е златна мина за една фамилия, превърнала го в свой частен град – родът на Емил Димитров – Емо Фаса. Тук от 2015-а порциите разпределя братовчедът на Фаса – Димитър Димитров, кмет на Етрополе още от 2015 г.
Още през 16 – 17 век градът се развива като важен рударски и занаятчийски център. Добиват се желязо, мед, злато и сребро. За разлика от повечето градове, обаче, Етрополе разполага със завидни финансови средства – освен бюджета всяка година получава и приходи от концесионна такса от добив на подземните богатства от рудник „Елаците-Мед“ АД. Настоящите условия по действащите към момента договори са въведени с Наредба още през 1999 г. и допълнени през 2007 г. с понятия като „концесионно възнаграждение“.
При подробен анализ на средствата, които постъпват като възнаграждение от концесията в сравнение с другите градове, достигат до 500 лв./човек.
Документи които екипът на „Труд news“ видя, сочат, че е честа практика предприятието „Елаците-Мед“ АД – от частния сектор на практика да замести общината в някои от нейните функции, лишавайки се от собствени средства в полза на дейности, присъщи принципно на общинско управление, като поема за своя сметка разходите за изграждане или поддръжка на държавни или общински съоръжения на територията на Етрополе.
Кметът Димитър Димитров се грижи за бизнеса на брат си…
Градът има будни граждани, но и кмет Димитър Димитров, достоен за титлата „най-добър брат“
За съжаление, голяма част от средствата на общината са разпределяни между фирми, много близки и дори собствени на лице, брат на кмета Димитров, което си е чист конфликт на интереси по смисъла на т. 13 от §1 от Допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/.
Разпоредба дава дефиниция на „Свързани лица“. Това са лицата по смисъла на параграф 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс като в случая „свързано лице“, е именно Емил Радославов Димитров – братът на кмета.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 107 от ЗОП, Възложителят/ в случая Общината/ отстранява кандидати или участници, които са свързани лица. Това обстоятелство се обективира в декларация, част от задължителната документация по всяка обществена поръчка и при деклариране на неверни данни се носи наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс.
Срещу 1600 лв. за квадратен метър Общината получила чамови дъски под прозорците на фасадата. Общият договор за луксозния ремонт на общинската администрация възлиза на 1 700 000 лв. с ДДС
Една от фирмите на кметския брат – „Етрополски Бук“ ЕООД, добива дървесина от горите на Община Етрополе. Същата тази дървесина в последствие продава на Общината.
Същото юридическо лице е определено за концесионер на две ловни стопанства на територията на Община Етрополе: Отоките, БИСД Езерище и Коларското.
Друга фирма на Емил Димитров – „Инчип – 97“ ЕООД, реализира завидни обороти, голяма част от които са отново от Община Етрополе. Всички мероприятия на Общината се провеждат в хотел „Еверест“. Входирано е писмено запитване от гражданска организация до Общината, в следствие на което е получен отговор, парафиран от кмета, че са провеждани мероприятия за деня на пенсионера, Деня на диабетика, Петровден, Коледа, за посрещане на участници в пленер по живопис, гости на Общината, за изпращане на абитуриенти. Същите не са проведени по реда на Закона за обществените поръчки.
Друга фирма, свързана с Емил Димитров – „Маридел 2012“ ЕООД, се грижи за облика на Община Етрополе и изпълнява около 80% от Обществените поръчки на Общината.
Отново е налице конфликт на интереси.
От „Национално сдружение на Българските граждани“ с председател Йордан Гаврилов е депозирано искане по ЗДОИ, на което Община Етрополе отговаря следното:
Въпрос: „Плащани ли са от Община Етрополе суми на лица, които по смисъла на ДОПК са свързани лица с кмета и със заместник-кметовете на Община Етрополе, в т. ч. търговски дружества, в които свързаните лица имат участие под каквато и да било форма, в т. ч. но не само: притежават дялове, акции, участват в управлението, представлява юридическо лице, заемат отговорен пост в юридическо лице, аналогично при юридическо лице с нестопанска цел. При положителен отговор, представете подробна справка за получателя на сумата“
Отговор: „От Община Етрополе са извършвани плащания на „Етрополски бук“ ЕООД за закупуване на дърва за кметства от Общината и ветераните от войната, и на Инчип-97“ ЕООД “ за Деня на пенсионера, Деня на диабетика, Петровден, Коледа, за посрещане на участници в Пленер по живопис, гости на Общината, Републиканско първенство по приложно колоездене, за изпращане на абитуриенти“
Възниква въпроса защо до момента отговорните институции не са го установили и прекратили. Преди дни Община Омуртаг беше запечатана поради конфликт на интереси и съмнения за източване на средства. В Община Етрополе, обаче, нищо такова не се случва, въпреки, че през последните години от „Национално сдружение на Българските граждани“ са депозирани множество жалби и сигнали до почти всички институции в страната.
Това поставя редица въпроси: Връщат ли се позабравените времена, когато се плащаше данък „спокойствие“? Застрашена ли е България от някакъв финансово – социален експеримент?
Гражданите вече се питат дали кметът се ползва с особена протекция или на територията на Община Етрополе се провежда някакъв експеримент за създаване на частни градове с васали.
Какво ще се случи на предстоящите избори – коя партия ще поеме риска да подкрепи Димитър Димитров? И дали това би било риск или избор на един смел човек, достоен брат, който без страх от наказателно преследване подпомага бизнеса на брат си, възползвайки се от служебното си положение? И дали тази порочна практика, която продължава вече 8 години, няма да бъде мултиплицирана и в други градове?
Как се разходват средствата от концесията на „Елаците-Мед“ АД?
„Елаците мед“ добиват изчерпаеми природни ресурси, за което ежегодно заплащат концесионни такси в размер на около 4 милиона лева. Извън тях, „Елаците-Мед“ АД правят дарения на Община Етрополе. Тези средства, макар и да се заплащат за природните богатства на България, се получават от Община Етрополе. За какво се изразходват средствата?
Видно от отговора на Община Етрополе на питане от гражданска организация, в града и Общината се провеждат множество културни мероприятия – все в хотел „Еверест“, свързан с Емил Димитров – брата на кмета.
През 2015 г. оборота на хотела е 552 хил. лв. След избора на Димитър Димитров за кмет на Община Етрополе, започва развитие на хотела и още през 2017 г. оборота нараства почти 3 пъти – до 1 381 хил. лв. това е видно от справка в Търговския регистър. В хотела се честват деня на пенсионера, деня на диабетика, Петровден, Коледа; посрещат се гости на Общината, участници в пленери, републикански първенства. Всичко това се заплаща от Община Етрополе. Плаща се и за изпращане на абитуриенти.
Аналогични са резултатите и на друга фирма на Емил Димитров: „Етрополски бук“ ЕООД. През 2015 г. отчетения оборот е 0 хил. лв. През 2019 г. оборота достига почти 4 милиона лева – отново с помощта на Община Етрополе.
Още по-интересни са обществените поръчки и проектите, реализирани от Общината. Така например ремонт на 14 улици в града, за които Общината е заплатила около 2 милиона лева, е с гаранционен срок от 30 дни – по-малък от гаранционния срок на чифт обувки.
Излиза, че ако гражданин си купи чифт нови обувки за новите пътища, то след 31 дни изпадаме в следната ситуация: ако на пътя се отвори дупка, изпълнителя няма да я поправи, защото гаранционния срок е изтекъл. Обаче, ако гражданина се спъне в дупката и си повреди обувките, те ще са в гаранция.
Как се стига до ситуация, в която обществена поръчка за над 2 милиона е с по-малък гаранционен срок от чифт обувки? И допустимо ли е изобщо гаранционния срок да бъде толкова кратък? Кой и как избра този изпълнител, който предлага 30 дневен гаранционен срок, какъвто няма в строителния бизнес?
Интересна е и обществената поръчка за проект за енергийна ефективност на Общината, в която е включена облицовка на част от фасадата на сградата на Общината с желязна конструкция с дървени пана на обща стойност 163 хил. лв. Изпълнител на проекта е „Маридел 2012“ ЕООД – фирма, свързана с фамилията на кмета.
Може би поради роднинската обвързаност изпълнението е прието, въпреки, че няма нищо общо с проекта. Вместо пана върху метална конструкция са монтирани 80 летви с обща площ 103 кв. м., при единична цена без ДДС 929.19 лв., в която цена не са включени грундиране, лакиране, доставка и монтаж.
Срещу платените почти 1600 лв. за 1 кв. м общината получила чамови дъски.
От „Национално движение на българските граждани“ с председател Йордан Гаврилов са поискали оферта за идентични дъски в същото количество от 3 независими фирми. Офертите са между 3200 лв. и 3500 лв. Как е формирана цена от 163 хил. лв. не е ясно.
Също така не става ясно на кого е нужен този луксозен ремонт на общинската администрация за около 1 700 000 лева с ДДС.
Будните етрополчани вече се шегуват, че наоколо в две мини се добива злато – едната е на „Елаците-Мед“, а другата – „Община Етрополе“. Както във всяка шега и в тази има сериозна доза истина.