Две събития от изминаващата седмица показват, че каквото и да декларира правителството, България няма да влезе в еврозоната преди 2026 г., освен ако не се постигне политическа сделка за нарушаване на Маастрихтските критерии и оттам на самия договор за функциониране на Европейския съюз.
Първо, на традиционната есенна бизнес закуска на Американската търговска камара във вторник, финансовият министър Асен Василев коментира, че високата инфлация ще се задържи и правителството няма какво да направи по въпроса, а и не възнамерява да опитва.
След това, при вчерашното си гостуване в Националната телевизия, подуправителят на БНБ Петър Чобанов съобщи, че според съществуващи анализи на външни партньори на БНБ, инфлацията в България ще сe доближи до целта на ЕЦБ от 2% през 2025 година. И пак външните партньори на БНБ виждат необходимост правителството да затегне фиска за да се постигне целта.
Логичният резултат е, че България няма как да влезе в еврозоната преди 2026 г., освен ако не се случи нещо извънредно, или ако правителството не се примоли на Европейската централна банка и Еврогрупата (старите от еврозоната плюс Дания), а те се смилят и решат приемайки ни да нарушат Маастрихтските критерии и самия Договор за функциониране на Европейския съюз.
Миналата седмица кабинетът обяви, че новата целева дата за приемане на еврото ще бъде 1 януари 2025 година. В интервю за Нова телевизия от края на миналата седмица Асен Василев обяви, че именно тази дата вече се обсъжда с Еврогрупата и Европейската централна банка. Не е ясно обаче какво ще стане с покриването на критериите. За момента България не покрива две от петте условия - за ниска инфлация и за нисък бюджетен дефицит.
Инфалационният критерий изисква страната ни да поддържа хармонизирана инфлация до 1.5 процентни пункта по-висока от тази в трите страни с най-ниска инфлация. Освен че в момента сме много над изискваната разлика, Германия е пред свиване на икономическата активност и БВП, което неминуемо ще тласне надолу и цените. А заради недостига на трудовия пазар и неефективните пазари, у нас инфлацията се очаква да се запази, или ако не се случи нещо извънредно, ценовата ножица между България и страните от маастрихтския критерий, ще се разтвори в кратоксрочен план, а голямата разлика ще се запази в средносрочен.
Не на последно място, несигурна величина е и бюджетът, който въпреки всички мерки за орязване на разходите и събиране на повече приходи, сочи, че сценарият със свръхдефицит все още е реалистичен. Ако неизпълнението на събираемостта по ДДС се запази, това ще означав, че само по основния косвен данък в бюджета може да постъпят един милиард лева по-малко от очакванията, а негативният сценарий за общите приходи е неизпълнение с над милиард и половина лева. Това би добавило нов дефицит, равняващ се на един процент от брутния вътрешен продукт към целевия дефицит от три процента спрямо БВП и ако не се предприемат спешни мерки , има сериозна вероятност годината да приключи с дефицит над 3% спрямо БВП, което твърдо ще дисквалифицира България от въвеждане на еврото от 1 януари 2025 година.