След есента на 1944 година България остава в сферата на влияние на Съветския съюз. И продължава порочният кръг, започнал с Войнишкото въстание. Кръг, в който се въртим и днес. В който българи воюват, убиват и мразят други българи.
Без да подминавам нито едно вероизповедание, на най-сериозните репресии е подложена Православната църква. До 1959 година (при положение, че много документи са унищожени) данните са за 219 избити клирици, включително един митрополит. Практически не може да бъде изчислен броя на преследваните заради православната си вяра. Там са и екзарх Стефан, патриарх Кирил, митрополити, архимандрити, игумени, монаси и свещеници. Храмове са иззети от държавата.
Разрушават се десетки църкви, параклиси и манастири. Други се превръщат в казарми и лагери. Гигантският манастир “Св.св. Козма и Дамян” се превръща в концлагер. До 1968 година е национализиран Рилският манастир. Разрушени са символи на българщината като манастира “Св. Йоан Предтеча” до гр. Ахтопол, храмовете “Света Богородица” с. Яна, “Всех Святих” гр. Русе, Габровския девически манастир “Св. Благовещение” и много други.
Тези дни действията на тройната наведена коалиция доведоха до затваряне на храм “Св. Николай Мирликийски”, където е погребан Св. Серафим, който е служил в “Свети Пантелеймон”, и е помагал на т.нар. белоемигранти.
Затова говоря за двойните стандарти на анархо-либералната общност. Не може да твърдиш, че си демократ, а да действаш даже не като болшевик, а като троцкист. Да смяташ, че защото си добър можеш да правиш лоши неща.
Да заявяваш, че работиш за хората и страната си, а да мразиш всичко, свързано с религия, семейство и български традиции. Бог да пази България! Но и ние гражданите трябва да си свършим работата и да изчистим страната си от политическия боклук.
Когато Господ не е до теб, на какво можеш да се надяваш, а когато е, от какво може да те е страх?
Иван Гешев