Изпълнителният директор на „Дойче банк“ Кристиан Сюинг, стоп кадър: Bloomberg TV
Закъсалата германска икономика може отново да бъде наречена „болния човек на Европа“, ако структурните проблеми не бъдат решени незабавно, предупреди главният изпълнителен директор на „Дойче банк“ Кристиан Сюинг.
През последните месеци имаше много дебати дали Германия заслужава прозвището, което беше използвано за първи път, за да опише най-голямата икономика в Европа през 1998 г., докато се справяше със скъпите предизвикателства след обединението.
„Ние не сме „болния човек на Европа“, но също така е вярно, че има структурни слабости, които спъват икономиката ни и й пречат да развие големия си потенциал“, каза Сюинг в обръщението си на срещата на върха на банките Handelsblatt Banken Summit 2023 в сряда.
„Ние ще станем болния човек на Европа, ако не се заемем с тези структурни проблеми сега“, добави той, идентифицирайки проблемите като високи и непредсказуеми разходи за енергия, бавни интернет връзки, остарели железопътни мрежи, забавяне на цифровизацията, липса на квалифицирани работници, прекомерна бюрокрация и дълги процедури за одобрение.
Най-голямата икономика в ЕС продължава да се бори с предизвикателствата в своя производствен сектор, тъй като страда от по-високи разходи за енергия.
Германия официално изпадна в техническа рецесия през първото тримесечие на годината, след като растежът на БВП беше ревизиран от нула на -0,3%. Bundesbank обяви в понеделник, че икономиката на Германия вероятно ще се свие през това тримесечие заради бавното частно потребление и нарастващата слабост на индустрията.
„[Ние] не трябва да се заблуждаваме: все още изоставаме от нашите международни конкуренти, дори ако специалната икономическа ситуация, причинена от лихвените проценти, в момента донякъде прикрива това – повече за някои институции, по-малко за други“, каза главният изпълнителен директор на “Дойче Банк“.
Според него европейските икономики трябва да избягват да стават твърде зависими от „неевропейски банки“. Най-голямата задача е на банките, чиито роли се променят в резултат на глобалните промени, отбеляза Сюинг.
„В Европа се нуждаем от рамка, която дава на банките повече свобода на действие да отпускат заеми, улеснява финансирането на капиталовия пазар и позволява растеж в цяла Европа“, според банкера.