НАТО бомбардира Белград, 21 април 1999 г., снимка: Wikimedia
През 2022 г. Сърджан Алексич, адвокат от Ниш, Сърбия, започна съдебен процес срещу НАТО. От 2017 г. (когато започна събирането на доказателства) до днес над четири хиляди граждани на Сърбия, както и на Косово, са проявили интерес да съдят НАТО поради собствените си ракови диагнози и диагнози на членовете на техните семейства, които са починали и които според тях имат пряка връзка с бомбардировките на Югославия през 1999 г., където е използван обеднен уран.
НАТО вече призна, че са хвърлили над 15 тона обеднен уран над Косово и южните части на Сърбия като Прешево, Буяновац и Враня.
След войната над тридесет хиляди души всяка година в Сърбия са диагностицирани с рак. Преди бомбардировките през 1999 г. броят на диагностицираните с рак е бил по-малко от седем хиляди годишно. Сърбия e страната в Европа с най-висока смъртност от рак и втората в света по този показател след Монголия, по данни на World Cancer Research Fund International.
Анджело Фиоре Тарталя, адвокат от Италия, е част от правния екип на Сърджан Алексич и го съветва по делата, заведени срещу НАТО от името на сръбски граждани.
Тарталя е спечелил над 350 дела в Италия, където е доказал, че италиански войници и офицери в мироопазващите сили, които са били разположени в Косово (след бомбардировките), където е хвърлено най-голямо количество бомби с обеднен уран, са диагностицирани с рак. Много от тях са загинали като пряка последица от урана в бомбите на НАТО, според адвоката.
При кръвния им анализ е открит 500 пъти повече метал от нормалното. Над седем хиляди италиански войници и офицери са диагностицирани с рак след службата си в Косово, а 400 са починали. Важно е също така да се подчертае фактът, че не само в Сърбия се наблюдава огромно увеличение на раковите диагнози, но и в съседни страни като България, Румъния, Северна Македония и Босна и Херцеговина.
Смята се, че частиците от урановите бомби се разпръскват на широк периметър след поразяване на целта си (в зависимост от редица фактори) и че отнема много години, за да се разпадне уранът, като той остава в почвата. Според съдебните искове НАТО не само е отговорна за „престъпления срещу човечеството“, когато използва тези бомби и оставя след себе си остатъчни замърсявания, те са извършили и престъплението „екоцид“, като са повредили и разрушили екосистемата и биоразнообразието на Сърбия, според съдебните искове. Въпреки че това все още не е признато за престъпление по международното право, то се обмисля, така че виновните да могат да бъдат държани отговорни за престъпления като опасно замърсяване.
Сърджан Алексич и неговият екип от адвокати досега са събрали медицинската документация на 1 500 граждани, а 35 дела са били заведени във висшия съд в Белград. Всеки месец те завеждат по 10 нови дела и ще продължат да го правят. В случаите, когато ищецът е починал, членовете на семейството са препратили медицинската документация и ще продължат процедурата от тяхно име.
Сърджан Алексич и неговият екип от адвокати не се интересуват от финансова изгода и не таксуват клиентите си за юридическата си работа, тъй като повечето от ищците са от южните части на Сърбия, които са изключително бедни и вече са продали почти всичко, което притежават, само за да бъдат лекувани от рак, съобщават сръбски медии.
Сърджан Алексич също има личен мотив, тъй като майка му и много от членовете на семейството му от селото му близо до Буяновац са починали от рак след бомбардировките на НАТО.
НАТО отговори, че има имунитет и че не трябва да отговаря пред висшия съд в Белград заради Транзитното споразумение, подписано през 2005 г. между Сърбия и НАТО и присъединяването на Сърбия към „Партньорство за мир“ през 2006 г.
Транзитното споразумение и „Партньорството за мир“ нямат връзка с правните казуси. Транзитното споразумение е споразумение, което позволява на съюзническите сили, служещи като част от КФОР, да преминават през сръбска територия. Партньорството за мир е сътрудничество на Сърбия с НАТО и Трибунала в Хага. Сърджан Алексич казва, че имунитетът не може да бъде приложен със задна дата, тъй като бомбардировките са извършени през 1999 г., а споразуменията са подписани шест години по-късно.