Христо Христов
Ще кажат, че зърнарите са новите врагове на народа - преяли и препили с народната пот;
Ще изтъкнат, че олиото може да стигне и десет лева за литър;
Ще ни уверят, че ние от джоба си плащаме всяка тяхна нова прищявка, докато гинем от глад…
Много неща ще ни кажат, защото те решават какво да се излъчи по нашите телевизори.
А простата истина е, че зърното от определени региони на Украйна е непродаваемо другаде, освен в Африка - където гладуват…
В Африка, а като няма “зърнена сделка” и това не може да стане там - остава да го продадат на румънци и българи - тук.
Голяма част от това зърно е фуражно;
Торено е с препарати неодобрени от ЕС;
Отгледано е в региони, в които се води война, а тя - често и със снаряди, които са с обеднен уран…
Но какво тук значат някакви българи и техните луди прищевки за “чиста” храна.
Нали е храна?!
Има и друго…
Искат земята ни. В България - секторът, който се занимава с отглеждане на технически култури все още е с преобладаващо национален характер. Това е нещо, което “Монсанто” не може да остави така.
Въпросът не е само в това - да се продаде едно фуражно зърно, което да изядем, все едно сме прасета.
Въпросът опира най-вече до това - нашето - българско земеделие да фалира. Украйна я губят, а земята тук и в Румъния - няма друга равна на себе си.
Украйна има до два метра хумусен слой, а в Румъния и България този слой стига до шестдесет сантиметра.
Изглежда, че сме много зле, но сравнете с Германия… там най-плодородните земи имат едва до двадесет и пет сантиметра хумусен слой.
Губят Украйна, (след като я убиха) а сега насочват своите костеливи ръце към нашите земи. Спешили са Кирчо и няма не искам, няма недей.
Не се ли изправим - наистина ще сме само прасета. Прасетата - нали знаете… и да искат - не могат да вдигнат глава. Такава е природата им. Така са устроени.
А ние?!