Ще се съобразим с решението на парламента, увери министър Кирил Вътев
Министърът на земеделието Кирил Вътев е готов да подаде оставка, ако премиерът му я поиска, заяви той пред депутатите от парламентарната комисия по земеделие. По-рано днес призив Вътев да подаде оставка отправи лидерът на БСП Корнелия Нинова след като той призна, че депутатите не са искали мнението му за отпадането на забраната за внос на украинско зърно у нас.
"Министерството на земеделието ще се съобрази с решението на Народното събрание по предложението за отпадане от 15 септември на забраната за внос на украинско зърно в България", заяви още Кирил Вътев:
"Все пак ние сме изпълнителна власт, не закодателна. Така че каквото решение вземе Народното събрание, ще го изпълним. Анализите, киото са направени и на исканията, са само една от част от икономическия пъзел".
Парламентът днес обсъди предложението за отмяна на забраната за внос на украински храни, но след спорове между ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС, от една страна, и БСП и Възраждане, от друга, отложи решението си за утре.
Представянето на предвидените от Министерство на земеделието и храните промени в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г., което трябваше да се проведе на днешното заседание на парламентарната ресорна комисия, беше отложено, тъй като проектът за промени не е готов поради изготвяне на ставките. Очаква се той да бъде представен до 19 септември и след това да бъде свикано заседание за разглеждането на промените.
Поради тази причина единствената точка в дневния ред на комисията остана изслушването на аграрния министър Кирил Вътев по актуални теми.
Татяна Султанова (ПП-ДБ) се поинтересува какво се случва със стандарта за БДС на българското кисело мляко, след като на 25 юли то беше вписано в европейския регистър със защитени наименования за произход и защитени географски указания. Министър Вътев припомни, че смисълът от защита на такива наименования е те да станат марка, която се ползва с най-голямо доверие от потребителите и да правят сериозни пазарни успехи.
По негово мнение, ако не приемем законодателни промени, така че всеки, който иска да произвежда тези продукти, да бъде подложен на контрол от неговите конкуренти, няма да има никакъв резултат. Той даде за пример Франция и Италия, където нещата стоят по този начин и колкото и производители да правят един продукт, той отговаря на еднакви стандарти и изглежда по един и същи начин. "При нас контролът се извършва единствено от Българска агенция по безопасност на храните. Няма по-истински контрол от контрола между конкуренти", посочи Вътев.
Илиян Костов, директор Дирекция "Политики по агрохранителната верига" в Министерство на земеделието и храните, каза, че ведомството е предприело серия от мерки, за да могат да отговорят на тази нова ситуация. В тази връзка вчера са провели среща с Българския институт по стандартизация, на която темата е била каква ще бъде съдбата на БДС 12 – стандарта за кисело мляко, и БДС 15 – за саламурено сирене. По думите на Костов двата стандарта се припокриват, което съгласно регламента на ЕС изключва такава възможност.
Той обясни, че разликата със стандартите, публикувани с регламент на ЕС, е, че според тях суровината, от която се правят тези млечни продукти, трябва да бъде българска. Според БДС млякото може да бъде и от други държави членки. Освен това, според европейските стандарти, фуражите, с които се изхранват животните, трябва 70 процента да бъдат с български произход.
Резултатът от срещата е, че МЗХ е поело ангажимент да предприеме законови стъпки за отмяната или промяната на двата стандарта в посока те да не носят наименование "българско".
Костов подчерта, че за да стигне тази информация до максимално много млекопреработватели, ще се проведе среща с тях на 20 септември.
На въпрос от Даниел Петров (Възраждане) относно проблемите с мечките, които все повече зачестяват, министър Вътев изрази своето притеснение, че не може да се реагира бързо. Това е, защото в България има само един екип, който може да ги приспива и мести в Балкана. Той предложи да се направи нормативна промяна и даде за пример Румъния, която има същия проблем и на последния Съвет в Брюксел е поискала разрешение за отстрел на определен брой мечки.
Ализан Яхова (ДПС) се поинтересува за засегнатите от климатичните явления като градушки, измръзвания и наводнения земеделски производители. Според министър Вътев за темата "градушки" трябва да се търси генерално решение. Вчера той е обсъждал темата и с унгарския аграрен министър, който беше на посещение у нас.
Дора Ненова, директор Дирекция "Държавни помощи и регулации" в МЗХ, посочи, че общият ресурс, за да бъдат изплатени обезщетенията по утвърдените и обявени природни бедствия до 31 юли т.г., е 22,1 млн. лева. В момента се очаква приемане на решението от УС на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), след което ще бъде отворен прием на заявления в кратък срок и средствата ще бъдат изплатени на земеделските производители в настоящата година.
Заседание на УС на ДФЗ ще се проведе утре и това е първа точка от дневния ред.
Христо Даскалов (ПП-ДБ) се поинтересува какво се случва с изграждането на новата ВЕТИС система. Според министър Вътев проблемът е много по-голям и той се корени в това, че всички информационни системи на МЗХ (ВЕТИС, ИСАК, ИСУН) имат проблеми и не са свързани помежду си.
По време на изслушването земеделският министър отново изтъкна и необходимостта от закон за браншовите организации, закон за кооперативите, закон за търговията със земеделски продукти и закон за поземлените отношения. Той коментира, че се разглеждат чужди примери в тази насока и се търсят най-добрите решения.
Източник: БНР, БТА