Днес цял ден из българския интернет се върти тази снимка от вчерашните чествания на Съединението.
Съпровожда я почти навсякъде заглавието "Състоянието на българската армия", последвано от подигравки.
Подигравките са на място, но надписът е леко подвеждащ. Човек би останал с впечатление, че това е състоянието само или конкретно на българската армия - разпуснати, 45-55 годишни чичаци. Може би заради лошо управление или ниски критерии. И, от там пък другото заключение, че това може да се оправи. Примерно с "реформи в армията". С "модернизация". С "повече инвестиции" и по-високи изисквания.
Но нищо от това не е вярно, защото това, което виждате на снимката всъщност е състоянието на българската демография.
45-55 годишни чичаци (и лелки) е основният демографски облик на народа ни в момента. На второ място са пенсионерите, юношите на по 25 (които очакваме да видим всъщност в униформа) са пренебрежително малко, а деца почти няма.
Армията просто олицетворява нагледно това състояние, защото и тя няма вече откъде да намери млади кадри. И се налага, и все повече ще се налага, да попълва състав с такива чичаци-шкембелии. Вие им се смейте, колкото искате, ама други - няма. Това е реалността, с която постепенно ще почнем да свикваме - ние сме от най-застаряващите народи на Земята.
А всичко това за пореден път показа, че няма тема или казус в обществото, който да е по-важен от демографията. Тя засяга пряко всички други сфери и отрасли в страната. Нищо не е по-голям приоритет за България. Нищо не може и не бива да стои по-високо.
Демографията е съдба.