Група сръбски депутати внесоха резолюция в парламента Сърбия да се присъедини към групата държави от БРИКС, твърдейки, че стремежите на Белград за членство в ЕС са в застой и че този ход ще предложи по-добри икономически перспективи.
Движението на социалистите, което отправи предложението, е партньор на управляващата Сръбска прогресивна партия.
В изявление групата настоя за публичен диалог, за да се обърне внимание на „безспорния факт, че така нареченият европейски път на Сърбия има ясна алтернатива, въплътена в… БРИКС“. Депутатите настояха, че светът „отново е станал многополюсен“, добавяйки, че „политическата хегемония на колективния Запад“ очевидно приключва.
Движението на социалистите, което се ръководи от Александър Вулин, ръководител на главното разузнавателно управление на Сърбия, осъди „налагането на интеграцията в ЕС като готово решение и единственият начин“, както и „лицемерието на администрацията в Брюксел“.
Според депутатите ЕС е участвал в „политическо изнудване“, като е притискал Сърбия да се откаже от част от територията си, във връзка с исканията на блока Белград да признае независимостта на Косово.
Групата депутати заяви, че почти 2/3 от сърбите смятат членството в БРИКС за „по-добър и по-приемлив вариант за интеграция“, който предлага подобрени дългосрочни перспективи за икономическо развитие. Това се доказва от неотдавнашното разширяване на БРИКС, се добавя в изявлението.
По-рано този месец БРИКС, която в момента се състои от Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, одобри кандидатурите на шест държави за присъединяване към групата. Аржентина, Египет, Етиопия, Иран, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства ще станат пълноправни членове през януари 2024 г.
Коментирайки през юни бъдещето на Сърбия, президентът Александър Вучич предположи, че може да се наложи тя да избира между БРИКС и ЕС. Докато повтаряше, че Белград ще се „придържа към европейския път“, Вучич призна, че членството в ЕС не е на картите в обозримо бъдеще.
„[Изборът между БРИКС и ЕС] ще бъде въпрос на новото сръбско население след около десет или 20 години“, каза президентът, твърдейки, че много страни искат да „излязат от господството на Запада“.