Ето ги и моите 5 стотинки по темата за „баща кара сина си да работи като слага плочки.“
Преди няколко дни на Държавно първенство по конен спорт майка ми разказа, че преди постоянно тя чистела двата коня на дъщеря си, която само възсядала седлото и хайдеее – кеф на тренировката. Сменили обаче треньора и първото, което той казал на 11-годишното момиченце е, че ако иска да язди, да си оправя сама конете. Ако не успее и времето не стигне, няма да язди, щото явно не е дорасла за това.
И, о – чудо – сега тя оправя един кон за 15 минути (четкане на цялото животно - а кобилата е бяла!, почистване на грива и опашка, чистене на копита - това се прави отвътре със специално ножче и оседлаване), мята се на седлото, а след тренировката почиства отново, оправя следващия кон… И така – всеки ден.
Между другото – детето стана държавен шампион.
В нашето детство децата прехвърляха дървата за огрев на семейството, с лопати прехвърляха въглищата, помагаха с животните, а ако дядото, например, се занимава с ремонт на машинарии, малчуганът се учеше от него. Бабите хващаха внучките в производството на зимнина. Някой помни ли какво изтощително нещо беше манифактурата – варене на сладка и разсипване в буркани, компоти, туршии, кьопоолу…
Защитникът на детските права е минал по столична улица. А ако започне да обикаля провинцията, само това ще прави – ще снима „детска експлоатация“.
Кой е казал, че децата на бива да полагат никакво физическо усилие, свързано с труд? Кое е тежкото и непоносимото в полагането на плочки? Ако бащата е бояджия и детето върти валяка в затворено пространство и човекът с телефона не го снима, тогава какво?
От години говорим, че лятната ваканция е несъразмерно дълга спрямо цялата учебна година. Родителите с възможности осигуряват поредица от образователни курсове за децата си, пращат ги на специализирани лагери. Бедните нямат тази възможност, но какво по-добро от това родител и дете да споделят заедно време и то за нещо полезно?
Ами ако детето схване философията на полагането на равни плочки и един ден само ремонтира банята си, наместо да плати 5 бона на майстор?
Кога децата с любопитство да усвояват умения, различни от формули и интерпретативни съчинения? Кой да ги научи на това?!
Всички знаем за окаяния вид на паветата пред НС, положени от напълно неграмотни хора. Знаем как беше ремонтиран Графа отново от мъже, които името си не могат да напишат.
Какъв е проблемът хлапето да минава един ден по този тротоар и да си казва: „Ей, ама кво е хубаво и аз също помогнах тук!“
Страхотна ценност е да направят луд бащата, че наместо да остави момчето да се шляе, всъщност го е ангажирал с мъничко усилие?
Само добрите родители споделят време с децата си, за да ги научат на онова, което умеят! Това е ЦЕННОСТ!
На снимката е момиченце в Перу, която работи на картофената нива заедно с родителите си и по-малкото си братче. И не – никой не мисли, че е експлоатирана.