Автор: Владислав Наков
Най-добрият начин да оцените реалните постижения на структура, лице или организация е да видите какво мислят и казват конкурентите или опонентите за тях.
Малко история
Терминът БРИК (без Южна Африка - буквата "С") бе въведен от анализатора на Goldman Sachs Джим О'Нийл през 2001 г. Най-общо проблемите на най-големите развиващи се икономики, след кризата от 1998 г., се свеждаха до едно - пари няма, а тези, които ги има, са “много скъпи” и като банкови лихви, и политически. („Ние ще ви дадем пари за развитие само ако нашите хора седят в бордовете на директорите на вашите компании. И компаниите ще правят това, което ние кажем, според нашите правила. Е, вие все пак трябва да платите за тези пари“ - така звучеше позицията).
Минаха години и нещата се промениха. През 2006 г. се проведе първата среща на външните министри, през 2009 г. - първата среща на върха на държавните глави, а през 2010 г. - беше добавена буквата С (South Africa - Южна Африка). Сега, през 2023 г. - още 6 държави се присъединиха и бяха приети правила за членство за още около 30 държави.
И през всичките тези години Джим О'Нийл ни се представяше, от западната преса, като "бащата на БРИКС". Първо се говореше за лоялност. „Ето ние – Западът – им наредихме да се обединят около решението на институционалните си проблеми и те с удоволствие се съгласиха и се старят. Колко хубаво.“
След това обаче, О'Нийл започна да става скептичен и раздразнен. „Тези хора са способни само да се събират на приеми и да обсъждат неприязънта си към Запада. БРИКС не е изпълнен с истинско икономическо съдържание и не може да бъде изпълнен, защото тези момчета все още са обречени да живеят по правилата, които съществуват.“
Е, сега ситуацията се промени коренно. Критиките станаха много по-интензивни в сравнение с пенсионерското хленчене на О'Нийл:
Китай "внезапно" се оказа икономическият център на БРИКС, в който на останалите държави уж е отредена ролята на сателити. Използвайки „недоволството и разочарованието“ на Глобалния юг от Запада, Китай изгражда мрежа от клиентела, което противоречи (по някаква причина) на „основните интереси на народите от БРИКС“;
„Меката сила“ на Китай се оказа проблем: основните световни медии публикуваха доста материали наведнъж за това как съюзниците на Китай на Запад организират мрежи за влияние, които обединяват мозъчни тръстове, медии и политици . (Явно това е разрешено само на някои страни);
Банката на БРИКС, която все още не е имала време наистина да започне да работи, вече получи превантивни санкции. Президентът на банката Дилма Русеф каза, че въпреки че изпълнява задълженията си към всички държави, включително към Русия, не може да пренебрегне западните санкции, за да не стане самата банка обект на американски и европейски санкции. По тази причина сега не се разглеждат нови проекти с Русия;
Бразилските медии, които активно работеха за Лула, преди и по време на президентските избори, внезапно го обвиняват, че е забравил за „демократичните ценности“, съгласявайки се да се присъедини към съюза на „недемократичните страни“. Пишат директно: „Предаде ценностите на Бразилия и нейните исторически задължения към Запада“. "Бразилия може да води глобалния юг дори и без БРИКС";
Десните кандидат- президенти в Аржентина Хавиер Милей и Патрисия Булрич обявиха едновременно, че ако някой от тях бъде избран за президент, страната ще напусне БРИКС. Милей твърди, че целта му е да защити свободната търговия и "няма да се присъедини към комунистите". Очевидно основните комунисти в момента са шейховете на Обединените арабски емирства и кралят на Саудитска Арабия;
Макрон се опита да вземе участие в срещата на върха на БРИКС - въпросът за възможното му присъствие се разработваше от Париж от края на юни. В резултат на това той така и не получи покана. Си Дзинпин каза, че няма нищо против „малка френска делегация, водена от представител от по-нисък ранг“. В такъв вид и с благоволението на Китай французите не отидоха.
Така че предстоят още много интересни неща. Истинската история на БРИКС тепърва започва и едва ли по пътя ще има само цветя и розови илюзии.