На всички онези, които защитават “героя” дрифтаджия от жълтите павета бих искала да кажа само едно:
Който не може да спаси децата си, не заслужава да живее.
Всички онези, които се крият зад клавиатурата и от сутрин до вечер пишат глупости ги съветвам да си помислят ако тяхното дете бъде ударено на жълтите павета от този и прибрано после в черен чувал, кого ще защитават тогава и как ще оправдаят “героизма” на този нагъл младеж?
Има правила и те трябва да важат за всички ни. Всичко си има граници.
На такива момченца с малки полови органи мястото им не е зад волана, а да мият и метат моргите от сутрин до вечер. И не, ако не се погрижим сами за себе си, няма кой да ни помогне. Спасител няма да дойде, дори и да го чакаме още 30 години.
Може би е време да започнем отново да говорим за нормалност, морал и ценности. Нека да се опитаме поне да спасим децата си, защото иначе наистина не заслужаваме да живеем.