Златното момче на българските щанги Гълъбин Боевски вече е откровен рецидивист-наркопласьор – бившият олимпийски шампион отново е заловен с килограми кокаин и вече излежава присъдата си в португалски затвор, разкри ексклузивно пред „Уикенд“ близък приятел на пропадналия спортист. Той е бил въдворен зад решетките преди по-малко от година.
През октомври 2011 г. Гълъбин Боевски бе спипан на летището в Сау Пауло с 9 кила „бело“ малко преди да се качи на самолета за Мадрид на път за София. Наркодилърът бил заедно с дъщеря си Сара. Тогава съдът в Бразилия осъди нашенеца на 9 години и 4 месеца затвор, но само 2 г. по-късно, през октомври 2013-а, Гълъбин мистериозно се завърна у нас.
Компрометиран в очите на обществото, щангистът реши да намери нов житейски пристан и затова заедно със семейството си се премести в Лисабон. По-късно тръгнаха ласкави писания как силовият атлет се преродил, започнал сериозен бизнес в Португалия, купил си къща и загърбил престъпната наркотърговия.
Да, ама не – оказа се, че през 2021 г. Гълъбин Боевски е заловен от португалската полиция с огромно количество кокаин, осъден е и вече излежава присъдата си в местен затвор. Влязъл е зад решетките преди няколко месеца. Затова е станал неоткриваем дори за негови близки приятели – никой не го е виждал, а телефоните му са изключени. Не е ясно колко години ще лежи на топло щангиста.
„То не е за разправяне, Гълъбин допусна поредна огромна житейска грешка. Явно това е бил добрият бизнес, който развивал в Португалия. Предвид криминалното му минало сега ще търка наровете години наред“, ядосва се приятелят от годините на спортна слава.
И припомня, че Боевски бил на косъм дори да стане министър на спорта, ако не беше стрелбата в училището със сина му Пол. През 2008 година, докато бившият щангист бе общински съветник, 15-годишният тогава разглезен нехранимайко Пол Боевски се самопростреля в главата с газов пистолет, което сложи точка на политическите амбиции на баща му.
Най-любопитен е обаче именно моментът с необяснимото прибиране на Гълъбин след само 2 години в бразилски затвор. Без да е освободен, нито амнистиран от бразилските власти, през октомври 2013-а Боевски се озова без охрана в самолет на път за Европа, кацна необезпокояван в София и си взе такси от летището за вкъщи като свободен гражданин.
При това щангистът не е първият подобен случай, а само поредният. „Първият български случай с трафик на кокаин от Бразилия е регистриран около 1999-2000 година. След това имаше единични случаи около 2005 година. Но през 2007-2008 г. настана същинска епидемия – случаите с арестувани българи в Бразилия нараснаха главоломно и ако сега ги преброим, ще излезе, че близо 80 на сто от всички задържани българи са били арестувани именно тогава“.
Това каза пред медиите Миряна – българка, която от десетилетия живее в Бразилия, а от 2005 г. работи като преводач-интерпретатор във федералния съд. Поверен ѝ е преводът на дела на българи и французи. От назначаването ѝ на този пост няма нито едно „българско“ дело, което да е пропуснала.
Докато бе главен прокурор, Сотир Цацаров разкри, че има още около 150 българи като Боевски – хора, осъдени за наркотрафик в Бразилия, които или вече са се завърнали в България, или предстои да се завърнат. Но все като свободни граждани. И все като хора, които не са излежали докрай присъдата си в Бразилия. Тоест, ако решат да си извадят свидетелство за съдимост в България, в него ще пише: „неосъждан“.
Главната причина за този абсурд е липсата на двустранен договор за правна помощ между България и Бразилия. Тази липса означава включително, че присъдите, произнесени в една от двете страни, не се зачитат в другата. В очите на българските власти Гълъбин Боевски не е осъждан, така че изобщо не е имало причина да бъде арестуван при кацането му на българска територия.
Полша, която по онова време има около 20 свои в бразилските затвори, е последната държава, успяла да подпише с Бразилия двустранно споразумение за трансфер на осъдени лица. Документът е влязъл в сила в края на 2012 г. и е препоръчан като пример от тогавашния посланик на България в Бразилия Чавдар Николов.
В грама №338 от 6 декември 2012 г. посланикът пише до тогавашния министър на външните работи Николай Младенов и до Дирекция „Америка, Азия, Австралия и Океания” на МВнР: „Смятам от особен интерес за нас подписаното споразумение за трансфер на осъдени лица, тъй като досега бразилската страна по принцип отказваше преговори по този въпрос. (…)
Предлагам текстът на подписаното споразумение между Бразилия и Полша да бъде спешно изпратен на Министерството на правосъдието за разглеждане и въз основа на него за изготвяне на наш проект за подобно споразумение. Предполагам, че преговорите с бразилската страна ще бъдат много по-сложни и трудни поради много по-големия брой наши сънародници, излежаващи присъди в бразилските затвори“.
„Изумена съм до каква степен българската държава не се интересува от своите граждани“, коментира Миряна. „При толкова голяма държава като Бразилия и при такъв бум на делата срещу българи нашето посолство е оставено с двама дипломати в столицата.
А столицата е на около 1000 километра от мястото, на което се гледат повечето от делата – Сао Пауло. До 1998 г. имаше поне генерално консулство тук, но го закриха. България не поддържа и местна структура за юридическа помощ по тези дела, каквато Франция, например, има“.
Други българи, живеещи в Бразилия, също твърдят, че официална София е успяла да абдикира и от двете си задължения – тя нито е осигурила някаква юридическа грижа за арестуваните българи и техните семейства, нито е положила усилия да опази България от опасността осъдени хора да се разхождат из нея като свободни и неосъждани. В единия случай се държи с арестуваните като с хора, загубили гражданството си, а в другия случай се примирява с факта, че те са на свобода – сякаш нищо не зависи от нея.
Според Албена, сестра на българин, арестуван в Бразилия, Миряна е единственият човек, който ѝ е помогнал с информация и практически съвети. „Писах на официалния мейл на Външно министерство, питах ги в каква ситуация е брат ми, каква процедура и развръзка следва да очаквам, как се осигурява защитата, но още не са ми отговорили. В консулството на България бяха любезни, потвърдиха, че брат ми е арестуван, но не можаха да направят нищо повече, само ме свързаха с преводачката“.
Според сайта на Външно министерство българското посолство в столицата на Бразилия се състои от трима души: посланик, консул и секретарка. Те отговарят за още 6 държави в региона, сред които 40-милионна Колумбия, 30-милионна Венецуела и 30-милионно Перу.
Според доклада на ООН за разпространението на наркотиците през 2011 г. Колумбия и Перу периодично си разменят първото място в света по производство на кокаин. Що се отнася до Венецуела, ООН я поставя на четвърто място в света по брой на арестите заради наркотрафик. Ако в Бразилия има около 150 българи, арестувани за наркотрафик, то в останалите южноамерикански държави има още около 50, заяви тогава дипломатически източник, пожелал анонимност.
Посолството на България в Колумбия е закрито още през 1990 г., а това във Венецуела беше затворено през 2012-а. Съкращенията, които бяха извършени през последните години в дипломатическите мисии на България по света, бяха обяснявани предимно с нуждата от икономии, както и с факта, че като граждани на ЕС българите в чужбина могат да потърсят помощ във всяко посолство на друга страна-членка на съюза. Проблемите на българските граждани с правосъдието на определени страни не е било обсъждано, поне не публично.
И нещо важно – Португалия, където е вторият арест на Гълъбин Боевски, има 90 граждани, арестувани в Бразилия за наркотрафик – по-малко, отколкото България. Но Португалия има подписан договор за правна помощ с Бразилия – още отпреди 33 години. Оттогава не е възможно Бразилия да експулсира португалски граждани в родината им, като ги пусне свободно да пътуват със самолет и да си вземат такси до вкъщи.