За наследниците на ДС политическата власт не произтича от суверена, а от техните стратегии за влияние
Цветанка Андреева
Кампанията за местните избори се развива на фона на две ярки кризи. Едната, свързана с реакцията на обществото срещу насилието и безнаказаността. Другата криза се породи от показното убийство на Алексей Петров. Гангстерският разстрел напомни спецификата на българския преход и неговите „герои“, свързани със силовите структури на бившия режим и ДС.
Няма как този кризисен контекст да не засегне и вече започналата дискусия за биографията и целите на кандидата за кмет на София – Васил Терзиев.
Отново на дневен ред е въпросът за възстановяването на властовото влияние на лица свързани с ДС. Това се превръща в тревожна тенденция.
Тези хора не признават правилата на демокрацията. За тях политическата власт не произтича от суверена, а от техните стратегии за влияние. Те създават партийни проекти – финансират ги и ги използват за трамплин към властта.
Затова е опасно реставрирането на интересите на ДС в институциите. Тези интереси нямат нищо общо с обществените и национални интереси. Опитът на политическите пратеници на ДС да се покажат като фигури с управленска заявка е реставрация на бившия режим, а не демокрация.
Демокрацията не препятства хората с такава идентичност да участват в избори, но демокрацията изобличава образите им.
Демокрацията не препятства Васил Терзиев да участва като кандидат за кмет, но изисква да се яви със силата на автентичния си образ. Още повече явно ДС произходът му не тревожи елитите и ръководствата на партиите, които го издигат. Не тревожеше БСП на предишните избори, днес не тревожи ПП и ДБ.
Но Васил Терзиев не е демократът, който София очаква.
Опитът да бъде представен като демократична кандидатура е неуспешен. Изявленията му, свързани с желанието да се отворят досиетата на ДС, беше просто скандална неграмотност или опит за прикриване на семейната биография. Досиетата в България са отворени! Но за да излязат наяве документите за предшествениците му се изисква персоналната воля на Терзиев, а не общите му приказки по темата. Демократите знаят това!
Друг гаф на PR-арите и Терзиев беше позицията му за МОЧА. Едва ли някой очаква точно Васил Терзиев да премести комунистическия паметник. Та той дори не наподобява демократичния дискурс. Говори за „паметник“, за история, за конструкция и технически изисквания. В езика на демократите паметникът на Терзиеви е популярен като МОЧА.
Разбира се Васил Терзиев ще звучи нелепо, ако се прояви като острие срещу паметника на съветската армия. Така че да не се отрича от произхода си, а да бъде откровен към избирателите.
Очевидно идеологията не е силната страна на Васил Терзиев
Но още по-проблемна става целта му да властва в София, ако се разгледа начина, по който говори за управленските проблеми на града – повърхностни думи и никаква експертиза не присъстваше в публичните му изяви досега.. Възниква въпросът защо изобщо иска да става кмет на София щом не познава проблемите? Дали целта му не е достъп до ресурсите на общината?
Оправданието, което даде е, че сформирал екип. Този тим не е ясен дали изобщо съществува, но за сметка на този политическият му екип за София беше представен официално. В него има и бивши кадри на БСП и такива избрани с гласовете на БСП. Лидерът на общинската листа също не е разпознаваем като десен човек. За водача Борис Бонев войната в Украйна и събарянето на МОЧА не са в управленския му дневен ред.
Въпреки всички PR усилия в кампанията, от
Васил Терзиев няма да стане „млад демократ“
Миналото му е безпогрешно определящо, а бъдещето му е опасно свързано с възстановяването на влиянието на ДС във властта.