БРАТЯ, ОТЧАЯН СЪМ! ЗАМИНАВАМ!
Като виждам по телевизора кои са хората, които ни управляват - една жена, милионерка-селянка от с. Хаджидимово, и 12 мъже, единият мъж е специалист по пране и перилни мехурчета, той никога нищо не знае, до него друг един, от холоцена, нисичък такъв и черничък, гледа лошо, от де ги намират такива не знам?, няколко неграмотни фъфлещи братя цигани, Господ здраве да им дава, две-три брадясали уж бивши мутри, един с риза от Илиенци на раета, един запотен и разгърден, един с бял сватбарски костюм и черна връзка, всичките разкрачени, повечето с ръце пред оная работа, Марийка и тя, все едно са стена във футбола, всичките с папки (Марийка без папка, значи omnia mea mecum porto), и т.н., като слушам как никой нищо не може да ни каже, щото прокурорът не давал, как внимателно били анализирали проблемите, как били намерили оръжието на убийството, малееей!, как не знаят хептен нищо за никого, не знаят за Асан Омеров, не знаят за Брат Галев, не знаят за Къро, не знаят за Пепи Еврото, не знаят за джудженцата, нищо не знаят за никого. И нищо нямало нищо общо с нищо друго. Всичкото било само глупости и измислици...
Та като виждам и слушам всичко това, много се натъжавам.
Никоя от мисирките не попита нищо нито за Баце, всички българи знаем защо, нито за бай Петко, нито за Кирето простото, нито за розовобузестия, нито за воденицата...
Отчаян съм, братя!
Отивам в мазата да си отворя един компот от круши.
И заминавам за Габон! При габонките.
Не мога повече тука, при тези!