Близо 70% от българите искат 3 март да остане националния ни празник, показва социологическо проучване на „Галъп“. Общо 14% се разпределят в различни други опции измежду официалните празници, свързани с националната история: 9,6% искат смяна с 24 май, 3% – с 6 септември, а 1,4% – с 22 септември. Останалите не могат да отговорят.
Социологическото проуване на „Галъп“ констатира следните нагласи в общесвеното мнение за подготвяните от управляващите от ПП, ДБ, ГЕРБ и ДПС промени в конституцията, една от които е и смяна на националния ни празник: принципна подкрепа за правни реформи, но без особена запознатост; нежелание за намаляване на правомощията на президентите; почти никаква подкрепа за смяна на националния празник или за толериране на двойно гражданство във властта.
Изводите са от августовското издание на редовната независима изследователска програма на „Галъп интернешънъл болкан“. Изследването е проведено чрез интервю „лице в лице“ с таблети в периода 3-11 август сред 807 пълнолетни българи.
„Галъп интернешънъл болкан“ провери отношението към наличните към началото на август посоки на потенциална конституционна промяна. Липсата на особено детайлна информация, промените в движение, както и очаквано ниското ниво на запознатост, особено в летния сезон, правят данните по-скоро експериментални, а и не позволяват особено конкретни формулировки на въпросите. Но, така или иначе, впечатление прави по-високото ниво на убеденост, когато става дума за промени, свързани с овластяване на гражданите или с реформи в съдебната система, и по-високи нива на колебание и на отричане, когато става дума за намаляване на президентските правомощия.
Вероятно текущата популярност на президента оказва влияние, а следва да се има предвид също, че темите, свързани със съдебната реформа, са налагани от години на фона и на бездруго ниски нива на доверие към съдебната система, коментира „Галъп“.
Сериозна съпротива среща добилата популярност теза за промяна на националния празник. Идеите за повече толериране на двойното гражданство в политическите институции явно също се натъкват на инстинктивна боязън.
Например, 61,3% се съгласяват, а 12,2% не се съгласяват, че е добре всеки да има право да подава индивидуална конституционна жалба, т.е. всеки български гражданин да може да се обръща към Конституционния съд. Цели 49,7% не показват никакъв инстинкт за това дали е добре Висшият съдебен съвет да се раздели на две – съдийски съвет и прокурорски съвет. 35,5% са на този етап „за“, 14,8% са към момента „против“.
Идеята хора с двойно гражданство да имат право да бъдат министри и депутати в България среща ясна интуитивна критика: 65% не се съгласяват с такава перспектива, а 17,5% се съгласяват. Останалите не могат да отговорят. 29% са „за“ да се намалят правомощията на президентите у нас при съставянето на служебни правителства, но 44,3% са „против“. Останалите не могат да формират мнение.
Този обществен инстинкт се потвърждава и в отговора на въпроса за правомощията на президентите по отношение на съдебната власт: 38,5% са отрицателно настроени към идеята за тяхното намаляване, срещу 34,4% положително настроени, а останалите не могат да формират ясно мнение. По този показател ясни обществени позиции на практика липсват – личи объркване и по-скоро неохота. Явен е инстинктът обаче по отношение на главните прокурори у нас: 56,2% приемат най-общо намаляване на правомощията им, а 17,4% са против това. Останалите се колебаят.