Западът (Римският проект) не се страхува нито от Руската империя (тя си е тяхна империя на "братовчедите" Романови), нито от СССР (той си е техен проект на Ленин-Троцки–Колонтай).
Това, от което се страхуват, е сянката на Тартария, защото в критични исторически моменти тя изплува и надделява над продажния руски елит и обръща посоката на историята.
Най-много се страхуват от това, че никога не успяват да "изчислят" логиката, по която това се случва въпреки перфектно разработените им планове.
Когато Ванга говори, че никога няма да залезе славата на Владимир, славата на Русия, тя няма предвид нито княз Владимир Първи, нито Владимир Ленин, нито Владимир Путин и още по-малко Владимир Зеленски, тя говори за град Владимир, столицата на Владимировското княжество, съществувало много по-дълго и по справедливи закони, за разлика от инфилтрираните с римщина и ромейщина Киевско и Московско княжество.
В дълбините на праезика МИР е обратното на РИМ.
Преди Троцки да развие теорията си за перманентната революция (всъщност да я изплагиатства, единственото, което "великият мислител - садист" на либерастията прави добре) практиката на "вечната война" е развита в Рим, а преди това - в Картаген, та до Атлантида.
Разбирането за управлението на света в МИР е това, което плаши РИМ и римопоклонниците.
Все още треперят от спомена за Белия цар и сянката на Тартария, затова и в митологията я свързват с Тартар, светът на мъртвите и внушават страх от нея на подсъзнателно ниво.
Спомнете си кои са "злите" в "Игра на тронове"?
Помислете защо на тези "зли" никога не се дава думата, въпреки, че светът на "добрите" е един свят на воня, разврат, мърсотия, предателства и всякакви форми на изродщина.
Една и съща история се повтаря неизвестно докъде и как във времето.
В тази история доброто винаги побеждава накрая.
Ако не е победило, значи това не е край