Автор: Мартин Петрушев за "Гласове"
Първоначалното значение на думата либерализъм е свобода. Това е големият обществен дар, поставен в ръцете на едноличната човешка отговорност. Но този дар излезе твърде тежък за отделния човек и историята показа, че този човек търси олтар, върху който да положи своя дар и да се преклони. Така либералната свобода откри капитализма и влезе в него като в храм. Свободните пазари, свободното пътуване и изразяване, движението на хора, стоки и капитали станаха негова молитва. Който може, съумява. Който работи, преуспява.
Въпреки идеалистичните му нотки, този блян се осъществи, но човекът не намери в него свободата, за която беше жадувал. Капитализмът устреми този човек към търсене на външни проявления на своята свобода и с това го направи винтче в своята социална мегамашина.
Днес либералната свобода става все по-тясна, а зад това стои инерционното падение на една поставена на изкуствено дишане система, която отчаяно се отбранява чрез тиранични разпоредби и постепенното премахване на личното човешко пространство. На нейно място се надига черната сянка на технокрацията, която си присвоява кафкианските структури на либерал-бюрократичния ред и внедрява безликите си механизми в човешкото ежедневие. Мненията, а скоро и мислите, стават лесно проследими и управляеми чрез компютърни алгоритми.
Нобелистът проф. Ричард Тейлър, създател на „теорията на подбутването“, доказа как преобладаващата част от икономическите решения на човека се взимат на базата на манипулируеми ирационални импулси, на които може да се повлияе чрез видими и невидими фактори. Капитализмът подарява на хората мечтата за неограничения избор от възможности, а според Тейлър „колкото повече възможности давате на хората, толкова повече помощ при вземането на решения трябва да предоставите.“ Именно тази натрапчива помощ е оправданието, чрез което се превзема най-автономното човешко пространство – човешката мисъл.
Ако една система може да овладее съзнанието ти и да внушава подсъзнателни импулси чрез целенасочени рекламни кампании и фина политическа пропаганда, тогава в даден момент свободният ти избор ще бъде предварително изчислен. Така внезапно се оказваме в либерален строй, чиято свобода на практика е тиранична. Всичко, което излиза извън руслото на тази тиранична свобода, вещае несигурност, защото човекът вече е положил своя либерален дар на олтара на капитализма. Но той е предал тежестта на свободата си доброволно, затова му е толкова трудно да види, че сам е постлал пътя към собственото си заробване.
Чрез думите на Великия инквизитор бихме могли да кажем, че човек прие комфорта на земния хляб и върна дара на небесния. Консумацията разглези обществото с обещанието за несекващи материални блага и то се насочи към своята несвобода, която днес безликата дигитална бюрокрация употребява за набиране на власт. Така опиянените маси бяха забаламосани с нови обещания за сигурност. Прекият резултат е, че западната система продаде свободата си, за да получи източна система на надзор по китайски. Образно казано, човекът от либералната система позволи да му се сложат решетки, за да се чувства по-сигурен в собствената си клетка.
Така свободата на либералната система се пречупи. Като кръст. Езическото слънце на многополовия блян се развя над Райхстага и се задипли пред фасадата на Белия Дом. Дъгата се спусна над колективния Запад като последното обещание на човешката свобода, но нейните цветове дадоха пространство за самостоятелност само там, където свободата заработи за отмяната на човека. Зад маската на трансджендъризма и човешките права, трансхуманизмът започна да използва биотехнологиите, за да разпарчетоса хуманистичния морал, преди да се е зародила мащабна обществена контрареакция.
Затова и разглеждам операциите за смяна на пола като опит за по-плавен преход към трансхуманистичното бъдеще. Да не забравяме, че една от най-ярките исторически фигури, правили експериментални операции за смяна на пола на деца, е небезизвестният доктор Менгеле. Днес той непременно би се застъпил за правата на децата да избират половата си принадлежност.
Но нека да изоставим днешния ден и да погледнем напред. Възможно е скоро либералната свобода да се свежда до това сам да вземеш решение да се подложиш на биогенетичен експеримент. Спокойно може да допуснем, че по-младите от нас ще станат свидетели на това как ти покачват социалния рейтинг за нулев въглероден отпечатък, ако доброволно се подложиш на операция за слагане на изкуствен стомах, през който храната да се слага и вади през една и съща пролука. Това вече се прави с крави. Тези героини спасяват атмосферата от незеленосъобразните си газове, макар и да не им покачват социалния рейтинг. А може би степента на точкуване е единствената разлика между крава и човек. А може би всичко това е една шега. Все пак нищо не е сигурно в прекрасния либерал-тираничен свят.