Оня американски режисьор изяде главата на Вежди. Ако си бе говорил само за нашенските корви Посолството нямаше да се намеси и бившият председател на Парламента, знаковата фугура в Герб, аверът на Мутрата щеше да си кара до гроб старините под дебелата сянка на политиката.
Затова е казано на робите да не споменават напразно името... американско, че бият през пръстите робовладелците. Те това го могат най добре...
Напускането на политиката от Вежди Рашидов е лична драма, не обществена. Той е на години, отдавна болен и беше редно да се оттегли сам. Предполагам, че гербаджиите го държаха, за да бъде най-възрастният депутат и да не се яви пак някоя Мика Зайкова да говори неправилно от трибуната. Дори стана редовен председател на Парламента без да може да изпълнява функциите си, нищо че бе за кратко, можеше и да продължи за дълго. Сегашното Народно събрание нали пак той го откри, че ми се губят подробностите, и се мъчи известно време, докато си направят ротацийките.
Толкова ли не се усети как го ползват за мумия?
Накрая, повярвал си, че все още е някакъв фактор се набута сред младите председатели, които са толкова отнесени, че не бяха изключили микрофоните, да издрънка това, което искахме да чуем: за лицемерието, те така си говорят по стаите изван залата, за слугинажа към Брюксел и Посолството, за цялата несъстоятелност на политиката, водена от евроатлантическата некоалиция.
И изгоря позорно на стари години.
Уплаши се - никакво достойнство не намирам в тоталната му оставка: само страх, че като едното нищо ще го подгонят за оная цесия, с която си прибра милионите от КТБ, за богатия син, който бързо може да стане небогат, за старините си, които може да завърши като метач в Квадрат 500, както вече написах. Той знае какво се случва на прегрешилите, аз само се досещам.
Моля ви, не го превръщайте в герой, защото не е!
А можеше, макар че е едно да удариш шамар на полицай, когато имаш власт, друго е да се изплюеш в лицето на властта.
Той не го направи. Изплю се, но без да иска и подви опашка.
Всъщност, никакви очаквания не се предполага да имаме към него - той бе случайник в политиката, както всички от 34 години.
Стига толкова от мен за някогашния ми приятел бохем! След два дни ще го забравим, както се случва с всекидневната помия, която ни залива.
Свикнахме да забравяме...