Удобен момент за най-популярната амбасада у нас, да опровергае превръщането й в нарицателно - преосмисляйки тактиката за постигане дипломатическите си цели по българските земи… Най-малкото да избегне поставянето на определението дипломатически в кавички…
Труден е в днешното време преводът на български на ролята на дипломацията на една от най-могъщите държави в света в контекста на нарстващия антиамериканизъм сред народ исторически неподвластен на натрапването на чужд цивилизационен модел на себеизразяване и осмисляне на живота си…
Знаем си кривиците, но ценим и достойнствата си… Чепат народ сме и все още стърчим, здраво вкоренени в земята си… Сприхави сме - и то не без благодарението на това което сме изтърпели през вековете на това проветливо кръстовище между Изтока и Запада, опитвайки се да бъдем преди всичко себе си…
Случаят с прогонването от политическата сцена на популярния сред няколко поколения като «Вежди» българин е тревожна констатация за това в какво се е превърнало народното ни представителство…
Като как да тълкуваме това: «Обади се Галя от американското посолство…»?!?
Да беше се обадила поне някоя Нанси, Дейзи или Хилари, без задължително да е Клинтън - да го преглътнем някак си… А то - нашенката Галя от амбасадата звъннала на пребиваваща в парламента своя болезнено обсебена от политкоректност сънародничка…
Какво по-красноречиво доказателство за развенчаването на конспиративната теория за прословутите «пети колони» обслужващи не само дипломатическите интереси, предимно на Великите сили сред по-дребнавите народи…
Колкото до Вежди - той винаги ще си е той… Поне пред невъзможното премълчаване на неудобната истина…
Обладан от пиперливия език и маниера на кумира си Пикасо, и онази възбуждаща еротична откровенност на парижката бохема от която се върна навремето още преди да бъде «Вежди», за да извая със собствените си ръце образа и подобието си, черпещ сила и вдъхновение от земята, която го е родила…