По време на Първото българско царство почти цялата територия на днешните Румъния и Молдова, са под пряка българска власт. По време на Второто българско царство територията на Влашко до царуването на цар Асен II, е също под пряка българска власт, а насетне – с васален статут като Влашко и Молдова, с изключение на кратки прекъсвания са изцяло под български контрол и юрисдикция.
Този исторически факт обуславя ползването на развилия се в старобългарски в среднобългарски като официален език на тези княжества до ХVI век.
Българската Кирилска азбука е в употреба до обединението на Влашко и Молдова, когато под западния натиск на т.нар. Трансилванска школа тя е изтласкана от румънската латиница и се създава изкуствено нова общорумънска писмена култура.
Едни от многото примери са иконата на св. св. Константин и Елена, изрисувана над входа на едноименната Патриаршеска църква в Букурещ.
Императорът е изписан дори като „царь Костадин“, заемка от Охридския български диалект. В притвора на църквата „Крацулеску" от ХVIII век са изрисувани фрески, напомнящи тези в Рилския манастир – отново на старобългарски.
На новобългарски език са изписани и имената на светците - Прокопий, Евстатий, Теодор Тирон, Параскова, Варвара в най-старата църква в Букурещ – „Свети Антон". Тя датира от средата на ХVI век и в нея се е извършвала коронацията на румънските князе. В началото на 80-те години на миналия век диктаторът Николае Чаушеску планирал да я разруши изцяло, но тогавашният главен архитект на Букурещ успял да го разубеди.
До църквата „Свети Антон" е погребан българинът Иван Бакалоглу. На надгробната плоча има текст и на български език, който гласи:
„Тук лежи Иван Бакалоглу, българин от Габрово, родом на 18 януари 1801 г., починал на 16 януари 1886 г., награден от руския император с орден „Св. Севастиян". На 20 метра се намира и най-известната. стара сграда в историческия център на румънската столица – ханът „Манук”, построен в през 1808 г. от русенеца Манук Мирзоян – българин с арменско потекло, един от най-богатите хора по това време.
До средата на ХVIII век. дедите на днешните румънци използват като официален език старобългарския и среднобългарския, а българската азбука – до средата на ХХ век. Тогава по политически причини е въведена видоизменена латиница, въпреки изпитаното българско влияние в румънския език. До обединението на Влашко и Молдова единствената азбука в дунавските княжества е кирилицата. Старобългарският език под формата на т.нар. „църковнославянски език“ като литургичен език се употребява в Румънската православна църква до началото на ХХ век. И сега, в много издания на румънската православна църква се употребява латиница, изписана със старобългарски шрифт.
Според изследване, проведено от университета „Ка Фоскари“ във Венеция и италианското Министерство на университетите и научните изследвания, речниковият състав на съвременния румънски език, съдържа около 90% елементи от латинския език, докато при създаване на държавата Румъния през 1861 г. чрез обединението на двете княжества Влашко и Молдова латинската лексика в писмения език е едва около 20% - нещо обикновено за всички европейски езици. Останалите близо 80% са думи, заемки или производни преди всичко от български.
Съвременната румънска лексика съдържа 71,66% латински елементи, (от които само 30,33% са
собствени, а останалото е адаптация предимно на френски, латински и италиански думи), 14,17% - български, 3,91% - собствени румънски словосъчетания, 2,71% - думи с неясен произход, 2,47% - немски думи, 1,43% - унгарски адаптации.
Съвременният румънски език, като продължител на езиците на народите на Влашко и Молдова, е просъществувал дълго време съвместно с българския език и споделя неговите основни особености – балканизми, поради непосредствената близост и административната и църковна принадлежност на днешната румънска територия към средновековната българска държава от времето на Аспарух до завладяването им от турците.
Доказателства за това са задпоставена членна форма на съществителните имена, замяна на родителния падеж с дателен, сложна система от аналитични форми за бъдеще време, удвояване на прякото допълнение.
Днешният румънски език търпи развитие и има силно влияние от страна на българския. Например румънските имена на числителни от 11 до 19 са копие на българските. Заети са някои производителни модели за образуване на думи с наставки: ас- (ак), асiu- (ец), ка- (ка) и
представки: nе- (не). Около 30% от разговорната лексика (речников състав) на съвременния румънски език пък са заемки от съвременния български и старобългарски. Съществуват даже и заемки от прабългарския език, което говори за многовековното влияние на българската държавност върху земите и населението, приспадащи към днешна Румъния.
От средата на ХХ век са предприети държавни мероприятия за прочистване на румънският език от заемките от българския език, като се заемат наготово италиански и френски думи, без да отговарят на фонетичните промени в румънския.
Румънският език също е оказал влияние върху българския, особено по време на Възраждането, когато българската емиграция е развивала дейност главно в различни градове. Благодарение на полунезависимия статут на влашките княжества от администрацията на Османската империя и по-свободните връзки със Западна Европа, много думи от западноевропейските езици, най-вече от френския, като официален дипломатически език, са преминали в българския през румънския.
Източник: Уикенд