Една година след атомните бомбардировки над Хирошима и Нагазаки, американският вицеадмирал Уилям Бланди, съпругата му и контраадмирал Франк Лоури ухилени, на парти разрязват торта под формата на ядрена гъба, което е истинска гавра с паметта на стотиците хиляди невинни японци, избити при двете атомни бомбардировки през август 1945 година .
Снимката е от списание "Лайф", от 1946 година.
Комитетът отхвърля идеята да се нападат военни цели. Голямо значение при избора на целта се придава на постигането на максимален психологически ефект срещу Япония и да се предизвика международен отклик за значението на ядреното оръжие.
НА 6 АВГУСТ 1945 Г. АМЕРИКАНСКИ БОМБАРДИРОВАЧИ ВЗРИВИХА ХИРОШИМА, НА 9 АВГУСТ - НАГАСАКИ
На 6 август 1945 г. в 8,15 минути сутринта, американският бомбардировач В-29 „Енола Гей”, пилотиран от полковник Пол. В. Тайбетс, хвърля над японския град Хирошима атомната бомба „Малчугана”; голяма част от града е разрушена; от взрива и в следващите дни от облъчването загиват около 140 хиляди души, включително и много американски военнопленници.
На 9 август американски бомбардировач взривява атомната бомба „Дебелак” над Нагасаки. Бомбата се взривява високо над промишлената зона на града, между стоманодобивните и оръжейните заводи (главните цели на американците са заводите на Мицубиши). Загиват около 80 хиляди души.
На 15 август 1945 г. Япония капитулира и с този акт се слага край на Втората световна война. Актът за капитулацията формално е приключен на 2 септември 1945 г. До момента това е единственият случай в историята на човечеството, когато е използвано ядрено оръжие.
За ролята на атомните бомбардировки за капитулацията на Япония и доколко морално са оправдани те и днес се спори.
Правителството на САЩ хвърля бомбите, смятайки, че така ще ускори края на войната и няма да има необходимост да се водят кървави боеве на Тихоокеанския театър на военните действия.
Япония се стреми да контролира двата острова – Иво Джима и Окинава, когато настъпват съюзниците.
Заповедта за атакуването на Япония с ядрено оръжие издава американският президент Хари Труман.
Атомната бомба „Малчуган” има следните параметри: диаметър 73 см, дължина – 3,2 метра, тегло – четири тона, мощност – 20 килотона в тротилов еквивалент.
Атомната бомба „Дебелак” има диаметър – 1,54 м, дължина – 3,25 метра, тегло – 4,6 тона, мощността на взрива е равна на 20 килотона в тротилов еквивалент.
Предисторията на бомбардировките
Още през септември 1944 г. на среща президентът на САЩ – Ф. Рузвелт и премиерът на Великобритания – У. Чърчил, сключват съглашение, което предвижда използването на ядрено оръжие срещу Япония, която е съюзник на нацистка Германия във Втората световна война.
Към лятото на 1945 г. САЩ, Великобритания и Канада завършват подготвителните работи по създаването на първите атомни бомби в рамките на проекта „Манхатън”.
За три и половина години участие на САЩ във Втората световна война са убити около 200 хиляди американци, половината от които – във военните действия срещу Япония.
През април-юни 1945 г., по времето на операцията по завземането на японския остров Окинава загиват повече от 12 хиляди американски войници, 39 хиляди са ранени. Очаква се нахлуването в самата Япония да доведе до огромни загуби в американските войски.
По времето на своето второ заседание в Лос Аламос през май 1945 г. комитетът по избор на цели препоръчва атомното оръжие да се използва срещу Киото – големия индустриален център, Хирошима – център с армейски складове и военно пристанище, Йокохама – център на военната промишленост, Кокура – голям военен арсенал, и Ниихату – военно пристанище и машиностроителен център.
Комитетът отхвърля идеята да се нападат военни цели. Голямо значение при избора на целта се придава на постигането на максимален психологически ефект срещу Япония и да се предизвика международен отклик за значението на ядреното оръжие.
Военният министър на САЩ – Хенри Стимсън, премахва Киото от списъка заради културното значение на града.
На 16 юли, на полигона в щата Ню Мексико, за пръв път успешно е изпробвана атомна бомба; мощността на взрива е около 21 тона тротилов еквивалент.
На 25 юли Труман одобрява заповедта, от 3 август, да се бомбардира една от следните цели – Хирошима, Кокура, Ниихата или Нагасаки.
През май-юни 1945 г. на остров Тиниан е дислоцирана американската 509-а смесена авиационна група.
На 26 юли крайцерът „Индианаполис” доставя атомната бомба „Малчуган” на острова.
На 28 юли началникът на Обединения комитет на началник-щабовете Джордж Маршал подписва заповедта за използването на ядрено оръжие.
На 29 юли на Тиниан пристига командващият стратегическата авиация на САЩ Карл Спаатс, който доставя на острова заповедта на Маршал.
На 28 юли и 2 август на Тиниан със самолети са доставени компонентите на атомната бомба „Дебелак”.
Броят на загиналите и облъчените в Хирошима и Нагасаки се изчислява на около 200 хиляди души. На 31 август 2013 г. е посочен броят на загиналите от последиците на облъчването - около 450 хиляди души.
Правителството на САЩ очаква да бъде произведена още една бомба, която да бъде използвана в средата на август, и още по три – през септември и октомври. Но в министерството на отбраната започва обсъждане и се стига до отлагане на бомбардировките до началото на операцията „Даунфол” – нахлуването на Японските острови.
Много изследователи твърдят, че основната цел на атомните бомбардировки е да повлияят на Съветския съюз преди войната му с Япония на Далечния изток и да демонстрират атомната мощ на САЩ.
На 6 август 2015 г. , на годишнината от бамбардировките, внукът на президента Труман – Клифтън Труман Даниел, заявява, че „дядо му до края на живота си смятал решението да бъдат хвърлени бомби над Хирошима и Нагасаки за правилно и че САЩ никога няма да поискат прошка за него...”.