Крайно време е да се приключи с пропагандните вопли за вечно „черната“ прокуратура и „белия“ съд
Епицентър.бг
Тежкото криминално престъпление в Стара Загора, получило обществен отзвук с месец закъснение, потопи напълно интереса към представения само преди седмица проект за шесто прекрояване на Конституцията в частта за съдебната власт.
Избуялата с повече от петилетка закъснение нашенска версия на глобалното либерално движение #MeToo обзе тотално публичното говорене. Медиите налитат на всяка история, в която жена е станала жертва на съпруг или партньор. Сякаш по традиция група издания с неолиберален уклон всячески се опитват да прехвърлят отговорността по случая „Дебора“ от „болната на здравата глава“.
Директно казано – да минимизират грубия и недопустим пропуск на 3-членния съдебен състав с докладчик Татяна Гьонева при Окръжен съд-Стара Загора, с чието окончателно решение садистично настроеният Георги Георгиев, обезобразил 18-годишното момиче, е пуснат от следствения арест на 5 юли т. г.
За сметка на това се търсят всевъзможни начини да се упрекне прокуратурата, че не разследвала бързо и прецизно гаврата с жертвата. Пропускат се обаче два важни детайла – и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов незабавно наказа прокурора, който не е пледирал в полза на постоянния арест на извършителя, в същото време разпореди и проверка на работата на наблюдаващия прокурор по случая.
Последици за съдия Гьонева няма. Няма и да има, макар вторият детайл да е свързан именно с преценката на съдия докладчика и съдебния състав. Каквото и да е изложил прокурорът, съдиите са били в пълното си право да игнорират мнението на обвинителя и да потвърдят най-тежката мярка за неотклонение. Не са го направили, защото никой за нищо не може да им търси сметка. Дори обществото.
Всъщност оказва се, че казусът с Дебора и промените в основния закон имат своята взаимовръзка. Тя е точно в този напън да се променя Конституцията заради прокуратурата, но не и заради съда. И точно тук е голямата грешка, която може да доведе в крайна сметка до провал на реформата.
Театрално, но доста слабо изиграно, първо „Правосъдие за всеки“, а после и Лена Бориславова (незнайно в какво й качество), опитаха да запратят конституционния дебат в непродуктивна посока - защо главният прокурор да има два пъти по пет години мандат. Но нито един от тях не каза, че същото се предвижда и за председателите на ВКС и ВАС. После - не им харесвало, че обвинител №1 ще председателства Прокурорския съвет. Трябвало да го прави министърът на правосъдието. Днес е така, защото министър е Атанас Славов от „Да, България“, но утре, ако министърът е от друга партия, дали от „Правосъдие за всеки“ и Лена Бориславова няма да ревизират и това си мнение.
Несериозно е дебатът за Шестата поправка в Конституцията да тръгва в тази напълно погрешна посока. Без изобщо да е чуто мнението на професионалната общност, на самите прокурори и следователи, на съдиите. Все пак те са тези, чиято работа ще бъде пряко повлияна от всеки текст, а оттам това ще се отрази и на обществото.
Крайно време е да се приключи с пропагандните вопли за вечно „черната“ прокуратура и „белия“ съд. Нищо не е черно-бяло, нито обвинителите са демони, нито съдиите - ангели. Видяхме го в казуса от Стара Загора, където съдиите са били длъжни да отхвърлят мнението на прокурора за пускането от ареста на садистичния бияч.
И тук отново стигаме до същината на въпроса – какъв риск крие конституционната реформа, която есенната сесия на 49-ото Народно събрание ще се опита да гласува на три четения. Дали лобистите на адвокати и определени съдии ще продължат да настояват за тоталното капсулиране на съдийското съсловие?
Нали чухте какво каза при единственото си появяване пред медиите Гьонева – „не сме длъжни да ви се обясняваме, оставки не даваме“. Да чухте неудобство у председателя на Окръжния съд в Стара Загора или у Съюза на съдиите в България? Кога всъщност у нас съдия е признал грешката си? Да не би „гнилата ябълка“ Ченалова да призна, че пусна двоен убиец на свобода, който едва неотдавна бе заловен случайно в чужбина и предстои да бъде върнат у нас.
Ако апологетите на съдебната реформа искат тя да се случи, но най-вече да е устойчива и да има реално последици от нея, то ще е добре да чуят професионалистите и онези представители на академичната общност, които пледират за отговорно и разумно прекрояване на глава Съдебна власт в Конституцията.
Несериозно е „Правосъдие за всеки“ и Лена Бориславова да се изживяват като последна инстанция и да поставят условията пред конституционния законодател. Направо си е обидно.
Случаят от Стара Загора и неговото преекспониране извади на показ много други проблеми, свързани с функционирането на институциите у нас. Видяхме колко много неправителствени организации се занимават с жени в риск, част от които вероятно се издържат и с публичен финансов ресурс. Но жертвите стават все повече.
Разбрахме, че омбудсманът е много притеснен, пък и предлага още и още изменения на Наказателния кодекс. Нищо че именно Диана Ковачева като правосъден министър преди повече от десет години не е направила нищо, за да има България нов НК, макар това да е било решено още 2009-а г.
Не разбрахме какво прави Бюрото за правна помощ при Министерството на правосъдието, което също би могло да е далеч по-активно при осигуряването на юридическа защита на жертвите от домашно насилие. Министърът обаче предпочита да се включи в хора на атакуващите „разследващите“.
Не чухме и не видяхме какво (ще) направи по случая Инспекторатът към Висшия съдебен съвет, който дори бе сезиран от депутата от ДПС Делян Пеевски. Всъщност, като говорим за реформа на правосъдието, освен недопускане на капсулиране на съдиите и превръщането им в недосегаеми и безотчетни властелини, парламентаристите би трябвало се заемат сериозно с правомощията и дейността на съдебния инспекторат. Няма как да пуснеш на свобода един рецидивист, който без малко не е убил беззащитната си жертва и от това да няма абсолютно никакви последици за теб като съдия. Обществото не може и няма да го разбере и в този случай е в пълното си право да недоволства.
Време е и медиите да проявят малко отговорност към психиката на цялото общество. Нито е журналистическо постижение да ровиш в историята на Дебора, правейки се на инспектор Мегре, нито е тренди да правиш кампании срещу насилието, когато носиш своя вина за възпитанието на цели поколения в чалга-култура за сметка на неглижиране на традиции и ценности и особено на ерозиране на доверието към институциите и държавата като цяло.
Време е опитите за употреба на един или друг криминален казус за извличане на конюнктурни дивиденти да бъдат заменени от задълбочени анализи и намирането на работещи решения. Това важи за всеки елемент от обществото, ако искаме нещо сериозно да се промени.