35-годишният президент на Буркина Фасо Ибрахим Траоре попита как може Африка, толкова богата на природни ресурси, да е най-бедния континент в света. Снимка: Twitter
Франция няма нито една действаща златна мина. Независимо от това, тази бивша колониална сила има четвъртите по големина златни резерви в света – 2 436 тона. Бившата френска колония Мали притежава точно 0 тона злато, въпреки че има няколко десетки мини (14 официални) в страната, където се добиват цели 70 тона злато годишно.
От приходите от почти 60 тона злато, добито от 600 000 деца в бившата френска колония Буркина Фасо, само 10% отиват в страната, но 90% отиват в мултинационални корпорации за добив на злато.
Тази статистика представи германският евродепутат Мартин Сонеборн в Twitter, цитиран от германския Berliner Zeitung. Евродепутатът обяснява защо се случиха военни преврати в тези африкански държави:
Франция затвори последната от 210-те си уранови мини през 2001 г. Оттогава всички проблеми, свързани с добива на уран, който е вреден за околната среда и здравето, включително опасностите от радиоактивно замърсяване, се изнасят другаде като предпазна мярка.
Около една четвърт от вноса на уран в Европа и една трета от вноса на уран във Франция идва от западноафриканската страна Нигер. Франция с 56 атомни електроцентрали заема челна позиция сред световните износители на ядрена енергия.
Основното им гориво се доставя от държавния ядрен гигант Orano, който притежава най-високата гранитна сграда сред небостъргачите на парижкия столичен квартал La Défense, в тайни договори, например от Нигер, където компанията е конфискувала три огромни уранови мини, както и мажоритарния дял в държавната компания за преработка на уран в Нигер Somaïr.
Бившата френска колония Нигер има най-висококачествените уранови руди в Африка и е седмият по големина производител на уран в света, но според Световната банка 81,4% от нейните граждани дори не са свързани към електропреносната мрежа. 40% живеят под прага на бедността, една трета от децата са с поднормено тегло, а нивото на неграмотност е 63%. Само половината от населението има достъп до чиста питейна вода, а само 16% са свързани с адекватна канализация.
Общият държавен бюджет на Нигер, страна с три пъти по-голяма площ от Германия, е около 4,5 милиарда евро, не по-голям от годишния оборот на френската ядрена компания. Въпреки залежите си на уран и злато Нигер наскоро се класира на 189-о място от 191 изследвани страни в индекса на развитие.
В хода на деколонизацията от 1960-те години на миналия век Франция освободи бившите си колонии, като им даде формална независимост, но им остави държавни и правни системи, които – както в колониалната епоха – бяха предназначени да контролират населението с възможно най-малко усилия, от една страна, и да изнасят колкото се може повече суровини, от друга.
Франция не само продължи да си осигурява правото на всички природни ресурси и привилегирован достъп до държавни договори чрез така наречения колониален пакт във Франсафрик, но и оттогава налага безумната си колониална валута – CFA франк (сефа франк), на държавите, което прави всяка автономна парична, икономическа или социална политика на формално суверенните държави трайно невъзможна. Не само, че четиринадесетте страни, ползваши CFA франк, са приковани към еврото чрез фиксиран обменен курс, определен единствено от потомците на френските колониални месиори (което им спечели 1994% обезценяване), но също така са загубили всякакъв достъп до 85% от валутните си резерви, които са принудени да депозират в Agence France Trésor.
Всички страни, използващи CFA франк, са изключително богати на ресурси и силно задлъжнели. Буркина Фасо, Мали и Нигер са сред най-бедните страни в света, въпреки огромните си природни ресурси. „Моето поколение не разбира това“, каза преди дни 35-годишният държавен глава на Буркина Фасо Ибрахим Траоре. – „Как може Африка, която има толкова много богатства, да стане най-бедния континент в света?“
Съвсем просто, казва американският политолог Майкъл Паренти. Бедните страни не са „слабо развити, а свръхексплоатирани“.
Има толкова много причини, поради които френското посолство в Ниамей, столицата на Нигер, е в пламъци.
За да обърне „настроението“ в Африка, ЕС се опитва да покрие континента с това, което си представя като „информационна война“, която, предвид световноизвестната изобретателност на брюкселските бюрократи, вероятно ще се равнява на непрекъснат цикъл от 135-те най-остри речи на Фон дер Лайен.
Има обаче причини, поради които гражданите по улиците на западно- и централноафриканските държави не носят френския трикольор или кобалтово синьото знаме на Европа, а знамето на Русия.
И независимо дали на нас или на ЕС ни харесва или не, все по-голяма част от (особено по-младото) африканско население не вижда Путин като злодей, а като защитник на глобалното движение за свобода, което е насочено срещу реда на експлоатация и подчинение в техните региони – под прикритието на „демокрация“ – поддържана от актьори от геополитическия Запад.
Всичко това няма да изчезне във въздуха с добри (или лицемерни) думи, с тромавите „информационни войни“ на ЕС и още по-малко със съгласуваните бомбардировки. След векове истинската връзка между Запада и Глобалния Юг най-накрая се променя. А потисничеството, патернализът, грабежът на суровини и експлоатацията чрез мафиотски неравностойни търговски договори стигат до своя закъснял край.
Както е добре известно, САЩ – в това и в много други отношения – са безнадежден случай, но може би все още ЕС не е. Колкото по-дълго се опитва да избегне промяната на парадигмата, която трябва да извърши (или дори да я контрира с насилие), толкова по-лошо ще бъде.
Може би би било начало, ако на следващата среща на върха с Африка (или Латинска Америка) ЕС позволи на държавните глави да минат през същия главен портал в сградата на конференцията, която самите те използват, вместо постоянно да вкарват нелегално чуждестранните си континентални гости през неукрасения страничен вход.
Между другото самото нигерско военно правителство като първо впечатление показа висок интелектуален капацитет. Според африкански източници в отговор на съобщението на САЩ, че ще спре всички плащания на помощи за Нигер, военната власт на Нигер заяви, че демократичният световен лидер иска да запази помощта си и да я използва за милионите бездомни хора в САЩ: „Благотворителността започва у дома“.
Ибрахим Траоре (на снимката) е не само държавен глава на Буркина Фасо, но и геолог и офицер, възпитаник на университета Угадугу и местната военна академия. Като най-младия държавен глава в света 35-годишният мъж с право заплашва да се превърне във фар на надеждата за западноафриканското въстание срещу неоколониализма и западното господство. Траоре също изгони френските войски, като същевременно създаде регионален съюз с Нигер, Гвинея, Мали и Алжир.
Франция и САЩ заплашват – себе си и чрез своите посредници от ECOWAS (Икономически съюз на западноафриканските държави)– с насилствена намеса за възстановяване на „демократичния“ ред на експлоатация. Изглежда, че нашите крещящи войнолюбци скоро ще имат избор: дали предпочитат да защитават западния свят в Украйна (Team Blackrock) или в Западна Африка (Team Nuclear Power). Това е красотата на капитализма. Тя винаги предоставя богат избор.
Буркина Фасо и Мали току-що обявиха, че военна намеса по оста САЩ-Франция-Великобритания-ECOWAS в Нигер ще се разглежда като „обявяване на война“ срещу самите тях. Ясно съобщение, което говорителят на малийското правителство Абдулайе Майга повтори за традиционно донякъде глупавите демократи от север-северозапад още веднъж и (за по-голяма яснота) трети път. Гвинея е на подобно мнение, а Алжир, който има споразумение за военно сътрудничество с Нигер, „няма да остане неактивен в случай на чуждестранна намеса“.
Последното нещо, от което Западна Африка се нуждае и последното нещо, от което ние и вие се нуждаем, е и последното нещо, от което се нуждае останалият свят: още една война.
Мартин Сонеборн е член на Европейския парламент от Die Partei.