Явор Дачков
Случаят в Стара Загора, който е с давност от месец, бе използван за кампания и това е очевидно.
Хората се манипулират най-добре, когато вярват, че чувствата им са автентични, а волята да ги изразяват е свободна, без да се замислят, че чувствата им са разпалени и направлявани от медиите, които нямат нищо общо със свободата и са внимателно контролирани. По последното поне нямаме спор.
Зад тази активност стои много добре организирано и финансирано лоби на ЛГБТ европейска и американска смес от политическа класа и администрация, която напълно е окупирала институции и медии. Това не е теория на конспирацията, а факт. При това съвсем легитимен и открито манифестиран. Той не трябва да се мрази, защото омразата замъглява преценката, а да се приеме като политическа и властова реалност. Но да се върна на страстта и чувството за справедливост.
Днешният триумф на "журналистика", която разпалва страст, за да поведе хората в избрана посока, води началото си откакто има преса (Киркегор го е усетил в своето прословуто изречение), но в ново време това стана през Щатите.
Първият голям удар бе, когато един от най-добрите президенти на САЩ - Никсън, изгуби първия дебат с Джон Кенеди, който стана президент, а после бе убит (от великата американска демокрация), след като не тръгна по свирката на онези, които го направиха президент през телевизията. Когато Никсън дойде и спря войната с Виетнам, а през Кисинджър стопли отношенията с Китай, "журналистиката" го разкара през напълно бутафорния и измислен скандал "Уотъргейт" (има добър сериал по HBO в момента по темата), а журналистите, които изнесоха тази поръчка, станаха легенди.
Моето отвращение от Америка, която обичах, започна с делото О'Джей Симпсън, което се предаваше пряко по CNN в средата на 90-те на миналия век. Тогава телевизията направи така, че желязната съдебна система в САЩ оправда един очевиден убиец (типичен случай на домашно, интимно и както му казват сега насилие) само защото е чернокож. Какъв парадокс - цялата вълна на Ми ту днес се дължи на тази първа телевизионна лъжа, която превърна един насилник в мъченик на расистка Америка. Толкова са се оплели във взаимноизключващи се противоречия, че няма накъде.
Мисля, че това дело бе основополагащо за много процеси, които се развиват и днес. Включително и косвените щети, като сестрите Кардашиян, които тогава бяха малките деца на един от адвокатите на О'Джей - Робърт Кардашиян, който обаче се оказа почтен и избяга от този позор по време на процеса (доколкото помня).
Тогава американската либерална телевизия видя, че правото е велик инструмент за манипулация на тълпите, защото инстинктът за справедливост е основна човешка характеристика и започна бясно да го експлоатира, заедно с маниакалното развитие на съдебната система в САЩ, която днес е добила уродливи размери. Всеки може да съди всекиго и за всичко.
Обратното на Христовата повеля (цитатът е от Матей 7:1-8): Не съдете, за да не бъдете съдени;
2. защото, с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери.
3. А защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш?
4. Или, как ще кажеш брату си: чакай, да извадя сламката от окото ти; а пък на, в твоето око има греда!
5. Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си.
6. Не давайте светинята на псетата, и не хвърляйте бисера си пред свините, за да го не стъпчат с краката си и, като се обърнат, да ви разкъсат.
7. Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори;
8. защото всякой, който иска, получава, и който търси, намира, и на тогоз, който хлопа, ще се отвори."
Американската система на обществени отношения е базирана на Старозаветната и протестантска идея за справедливост, която "удобно" е изрязана от пълнотата на Стария и Новия Завет (типично за всяка секта).
Тя е жестока и фарисейска (решението на старозагорския съд за леките телесни повреди по съдебно-медицинска експертиза пар екселанс е такова). Бих казал, че тя е отчаяно отпаднала от Божията благодат и милост. Това е суров свят, който прилича повече на света от "Игра на тронове", отколкото на християнска цивилизация. Всъщност най-ценното на този велик сериал според мен е, че показва какъв е бил, е и ще бъде светът без Христос - вечен "плач и скърцане със зъби".
Написах това, защото мисля, че никакви спешни и неспешни поправки в НПК и истанбулски конвенции няма да решат проблема с насилието над жени, нито с примитивната агресия с татуировки, която толкова дразни умните и красивите.
Впрочем, това преувеличение, което дължим на медията също замъглява преценката. Прочетох тези дни едно много глупаво изречение, което беше тиражирано във ФБ: България е местопрестъпление. Само в провинциалната умнокрасива глава може да се роди такава бездарна и себеобиждаща метофора. Според тази логика САЩ трябва да са най-голямото местопрестъпление, защото децата, избити там от огнестрелно оръжие за тази година, са много повече от жените в България за последните три, а наръганите с нож във Великобритания от мигранти са цяла пандемия в последните години, но кой знае защо никой не говори за тях. Да не говоря за педофилията в Католическата църква, масовите сексуални посегателства в Кьолн на една Нова година, както след това и неконтролируемата престъпност в Белгия и Франция. И те ли са местопрестъпление, а демокрацията им - макетно имигрантско ножче?
Всеки опит за разумен и трезв поглед тук се размива от тази либерална емоционална и в крайна сметка глупава (дефицит на интелигентност) кайма в главите им, замесена от телевизията и романтичните американски филми от 90-те. Това е просто обикновен потрес, а цяло Народно събрание ще се събира, за да се прави на заинтригувано и да приема поправките на Кирил Петков и Делян Пеевски за домашното насилие и интимността. Черешката на постмодерния абсурд. Те са Лаурел и Харди от постБойкоБорисова България. И добре, че тук е смешно, защото в Щатите и Западна Европа вече не е.
Мисля, че (за общо евроатлантическо разочарование) единствената линия на съпротива срещу садизма и просташкия татуиран разпад с макетното ножче, който дискутираме днес, е в руската линия, която въобще не е лишена от подобни и по-големи извращения, но поне се опитва да ги очисти в опит да се спрат белобродниците (все ги наричам умнокрасивите, като гледам "Game of Thrones").
Този опит се състои в следното:
- забрана на пропагандата от другия бряг;
- скъсване с Болонската система за висше образование;
- рестрикции на НПО от САЩ и чуждестранни агенти;
- еманципация от финансовата западна зависимост;
- съпротива на неолибералния авторитарен дух, който е подчинил европейската цивилизация.
Може и да не успее, но поне е реално противопоставяне на постлибералния разпад, чийто жертви сме всички ние.
И онези, които го подкрепят по комсомолски и ние, които страдаме като вечни дисиденти от комунизма насам:)