Ще дам малко по-различен поглед.
Масово се дава една гледна точка - тази на зверското престъпление.
Но никой не си задава въпроса за дълбочината. Къде е дълбочината на проблема?
Отговарям на въпроса с въпроси-примери, които разположени в рамките на години дават цял обществен модел.
В този отговор се крие и отговора за изхода, за решението на системния проблем с ежегодните случаи на насилие.
Нормално ли е момичета на 12-13 години да имат хиалурон в устните, на 14 да мечтаят за силикон в гърдите? А нормално ли е това да се поощрява от родителите, да се толерира в училищата? Нормално ли е момчетата между 13 и 20+ да приемат за пример за подражание бос на престъпна група от български сериал или да подражават на реални такива фигури?
Нормално ли е да се абортира на 13, 14,15?
МАСОВАТА КУЛТУРА КАТО СРЕДСТВО ЗА УПАДЪК
Нормално ли е да се създава медийно, чрез филмова и сериална продукция, положителен образ на меркантилното, на лъскавото с голяма цифра на етикета, но без съдържание?
На ергена, който всяка вечер целува 10 различни жени, които са с ясното съзнание да се "борят" за него, чрез интриги, заплахи, сплетничене, и пак целувани една след друга? За своите няколко месеца "слава". Но напудрени външно и загнили вътрешно? И това се гледа както от майките, така и от техните синове и дъщери между 12 и 18. После това създава модел на поведение в реалния живот.
Преди 20 години беше "Биг Брадър", сега е нещо друго, но посоката беше зададена, тя е една и съща.
Методично цялата продукция на български филми и сериали създаде образа, че е нормално "модерното семейство" да е разделено, сама майка, сам баща. Психолозите да кажат какви са проявленията в поведението на децата, при които липсва една от двете фигури, които са важни за различни етапи и по различен начин при оформянето на характера и поведението на детето.
Проблемът го създаде същото това общество, което днес протестира пред съда. Протестирайте срещу себе си.
Това е дълбочината на проблема, истинската дълбочина - сгрешените модели в цялото общество - на ниво семейство, на ниво училище, на ниво медии, които задават посоки. На ниво политическа прослойка, която е огледало на същото това общество, което е спряло да мисли. Но продължавайте да викате пред някой районен съд, хората там са назначени от онези, които съсипват държавата, които нямат нужда от критично общество, имат нужда от първосигнално общество.
Това е войната със себе си. И тя скоро няма да свърши, агонията ще бъде жестока и бавна.
Това е и целта на книгата ми "България в Голямата игра", тя първо гледа навътре, към нас и как да се излекуваме.
Родители, възпитавайте синовете и дъщерите си, това е първата крачка.