Детайл от корица на рускоезично издание на творбата на Ф. Тютчев "Въздушен жител"
Когато екс-президентът на Франция Жак Ширак получава Държавна премия на РФ, той цитира стиховете на руския дипломат и поет-романтик Фьодор Тютчев "Умом Россию не понять" - в превод "Русия не можеш да разбереш/проумееш с ума си". Самият руски президент Владимир Путин, по време на държавно посещение на френския президент Никола Саркози, цитира същите стихове. Тютчев цитират днес и много чужди политици, политолози и обикновени хора.
Изглежда тези думи, изречени от него преди повече от век, представляват нещо като кратка формула за руския манталитет, за народопсихологията на руснаците от гледна точка на чужденците. Един политолог наскоро я перифразира като "повече чувства, отколкото разум".
"А може би става въпрос изобщо за народопсихологията на славянството като "особена" група хора?", допълват някои.
Авторът на тези стихове, възприемани като характеристика, е един руснак, живял дълго време извън родината си и когото някои наричат "чистокръвно изчадие на европеизма".
Тютчев е живял дълги години в Мюнхен, пътувал е много по света като дипломат и е наблюдавал политическите процеси в света. Той прави едно невероятно изявление, което днес може да прозвучи дори като пророческо. "Западът може да вбие клин между славянските народи!", казва Тютчев, известен като радетел на славянството.
В родината му са го наричали приживе "почти чужденец", но това не съответства на истината, защото дори и извън родината си, Тютчев остава здраво свързан с нея.
Но да се върнем на последната цитирана фраза. Тютчев я написва в писмо до приятеля си Юрий Самарин и целият абзац е следният: "Славяните имат лют враг, дори по-вътрешен от немците, поляците, маджарите и турците. Това са така наречената им интелигенция. Това е, което може окончателно да унищожи славянската кауза, изкривявайки нейното правилно отношение към Русия. Тази глупава, глупава, объркана интелигенция все още не можеше да разбере, че за славянските племена няма възможност за самостоятелен исторически живот извън тяхната законна органична зависимост от Русия. За да се преродят като славяни, те трябва преди всичко да се гмурнат в Русия. Славянските маси инстинктивно разбират това, разбира се, но интелигенцията е за това, за да разваля инстинкта".
Едва ли казаното се нуждае от коментар, защото в голяма степен го коментират в същия аспект и много съвременни политолози, както и обикновени хора.
Фьодор Тютчев е роден на 23-ти ноември 1803-та година и умира на 15-и юли 1873-та година /по стар стил/. Погребан е в Санкт Петербург.
И ако дотук сте останали с впечатлението, че говорим за някакъв дървен философ-политикан, то за онези, които не познават Тютчев като автор, трябва да кажем, че той е признат за един от най-изтъкнатите представители на романтизма в руската лирика, наравно с Александър Пушкин и Михаил Лермонтов.
Роден е в благородническо семейство с имение на село, близо до Брянск. Детството си прекарва в Москва. Като съвсем млад чете одите на Хораций и едва 14-годишен превежда на руски негови писма. Един от учителите му бил специалист по немска философия. Увличал се по метафизика. Получава блестящо образование у дома. Знаел писмено и говоримо древногръцки, латински и няколко европейски езика.
Учил филология в Московския университет. След университета Тютчев започва работа като дипломат и бил изпратен в Мюнхен. Остава там 22 години. В Мюнхен намира и първата си съпруга - баварска графиня с вкус към литературата и литературен салон, посещаван от Хайне и Шелинг. След смъртта й се жени за своя любовница, също дама с титла, от която вече тайно имал дете. В Мюнхен се сприятелява с Хайне и е първият, който превежда на руски великия поет.
От немски превежда също творби на Гьоте и Шилер, но не се ограничава само с тях - запознава руския читател още с Байрон и Юго. Много преводи на Тютчев и досега са признати от руските филолози като "канонични за преводната литература".
И с двете си съпруги Тютчев общувал на френски. Цялата му лична кореспонденця също била на френски. Живеел като буржоа, който пише поезия за развлечение. Ако не са били приятелите му, едва ли днес щяхме да познаваме стиховете му. През 1836-а година княз Гагарин получил от Тютчев разрешение да публикува избрани негови стихотворения в "Современник" - списание, редактирано от Пушкин.
Eто стихотворението на Фьодор Тютчев, за което се твърди, че знае всеки руснак:
Замира в жилите кръвта,
но от сърцето блика нежност...
О, сетна обич и мечта!
Ти си блаженство и безнадеждност.
Русия с ум не ще прозреш,
не ще я вместиш в обща мяра
Русия за да разбереш,
единствено е нужна вяра.
Зет на поета създава книгата "Биография на Фьодор Иванович Тютчев", откъдето научаваме повече за личността му.
Блажен е, който посети
света през времена съдбовни -
ще срещне боговете нови;
на пира им ще се вести,
ще види зрелища безбройни,
ще бъде на съвета гост...
И с тях той приживе за своето
безсмъртие ще вдигне тост.