Снимка: ВВС на САЩ
Фактът, че F-35 Lightning II („Мълния“ в превод на български) не може да лети при бури и мълнии заради уязвимост към мълнии, е ироничен. Фактът, че F-35 се разработва от 1994 г. и че Пентагонът „няма път напред„, за да поправи F-35, е непростим. Това коментира американският журналист Майк Фреденбург от The Epoch Times по повод забраната на най-скъпия изтребител в историята да лети при бури.
Това, че изтребител от пето поколение, който би трябвало да е основата на американското въздушно превъзходство, има ахилесова пета, толкова лесно използваема, е ярък пример за това как нашата военна система за обществени поръчки прахосва доларите на данъкоплатците, като същевременно не успява да осигури оръжейните системи, необходими за задоволяване на нуждите на националната ни сигурност, пише журналистът.
F-35, застаряващият „самолет“, за който ВВС на САЩ и Lockheed Martin ни уверяват от десетилетия, че е съвсем близо до това да бъде готов за пълномащабно производство, има забрана да лети в рамките на 25 мили от гръмотевична буря.
Досега безсрочното ограничение беше публично обявено като приложимо „само“ за F-35A на ВВС. Но като се има предвид историята на F-35 Joint Program Office за укриване и „управление“ на лоши новини, изобщо не би било изненадващо да разберем, че същите ограничения са в сила за F-35B на морската пехота и F-35C на флота, но все още не са оповестени публично. Това, че наличието на тази неразгласена политика може да има смисъл, беше демонстрирано през юли 2021 г., когато два F-35B, излитащи от авиобазата си в Япония, бяха принудени да извършат аварийни кацания, след като и двата претърпяха щети от мълнии на стойност милиони долари в една и съща буря.
Това ограничение е още по-осакатяващо от ограниченията на F35 за свръхзвуков полет, тъй като невъзможността да лети в рамките на 25 мили от потенциалната мълниеносна активност ще позволи на врага да използва мълниеносната близост като прикритие за въздушни, наземни и морски операции, знаейки, че F-35 няма да летят и няма да могат да бъдат изпратени до райони, където мълнията ги заплашва. Решението това да е самолетът, който трябва да замени F-16, A-10s, AV-8B Harriers, F/A-18E Hornet и F/A-18F Super Hornet, трябва да бъде преразгледано, пише американският журналист.
На пръв поглед изглежда, че не би трябвало да е толкова трудно да се проектира самолет, който да прави това, което самолетите правят от много десетилетия. Всяка година търговски самолети по света са ударени десетки хиляди пъти от мълния. И всеки търговски самолет е удрян от мълния средно около веднъж или два пъти годишно.
Както е случаят с търговските самолети, военните самолети, макар и инструктирани да избягват гръмотевични бури, ако е възможно, се очаква да могат да летят през тях, ако е необходимо. И от тях се очаква да могат да поемат удари от мълнии и да завършат мисиите си без проблем. Например, един реактивен изтребител от 1950-те години на миналия век, F-106B Delta Dart, беше ударен над 700 пъти от мълнии, докато извършваше тестови полети за НАСА и поддържаше летателна годност. Разбира се, това е краен пример, но той показва, че ударите от мълния не трябва да бъдат проблем за изтребител.
Защо най-скъпата програма за проектиране на самолет/оръжейна система в историята на света не успя да измисли самолет, способен да направи това, което почти всеки друг самолет може да направи?, пита журналистът.
Всъщност не знаем, защото съвместният офис на програмата за F-35 няма да разкрие спецификата на проблема поради „съображения за оперативна сигурност„. Но като разгледаме историята на дизайна на F-35 и основите на мълниезащитата за самолети, можем да излезем с няколко възможности.
Самолетите с композитно покритие, като тоева на F-35, разчитат много по-силно на бордовата си система за генериране на инертен газ (OBIGGS), за да предпазят резервоарите си за гориво от взривяване, отколкото самолетите с метално покритие.
OBIGGS изпомпва азот в резервоарите за гориво на самолета, тъй като те се изпразват, за да се гарантира, че съдържанието на кислород в резервоарите никога не достига ниво, което ще поддържа горенето (около 9%). По този начин, дори ако мълнията мине през резервоарите за гориво, в горивната пара няма да има достатъчно кислород за изгаряне и самолетът няма да се взриви.
Така че, ако F-35 OBIGGS не могат да генерират достатъчно азот и/или равномерно да разпределят този азот, F-35 ще бъде уязвим при удар от мълния.
F-35 не е типичният самолет и от началото на своето развитие той се занимава с тежки проблеми с теглото, а през 2004 г. премина през това, което мнозина биха описали като драконово упражнение за намаляване на теглото.
Дали дизайнерският екип на F-35 в желанието си да намали теглото може би го е намалил твърде много при оценката на това с колко кислород ще трябва да се справи системата OBIGGS за самолет с наистина масивни резервоари за гориво и супер голяма горивна фракция? И дали са взели предвид колко разтворен кислород ще бъде изтласкан от горивото, когато се нагрее, тъй като осигурява охлаждане за електроника, авионика и радарно оборудване – много повече охлаждане, отколкото първоначално е било специфицирано? Това може и да е така, но другата възможност, която тепърва трябва да се споменава публично, е още по-коварна.
Другата възможност е, че F-35 е толкова пълен с чувствителна електроника, че фолиото/мрежата, вградена в композитната му „кожа“, не е достатъчно дебела, за да провежда ефективно удари от мълния около външната страна на самолета. Следователно удар от мълния може да повреди чувствителната електроника, намираща се в интериора.
Тази уязвимост може да произтича и от процеса на проектиране, в който всяка унция има значение и че теглото на метала, вграден в „кожата“ на F-35, необходим за извеждане на мълнията, в крайна сметка е неадекватно за задачата да защити електрониката, която е много повече от който и да е друг изтребител.
Това може да е проблемът с цитирания по-рано инцидент, при който изтребителите F-35B, повредени от мълния, не се взривиха, но претърпяха достатъчно сериозни щети, които наложиха незабавно кацане. Разбира се, точният характер на щетите никога не е бил разкрит, но ако електрониката е била повредена, това би било много лоша новина, тъй като поправката почти сигурно би била прекалено скъпа.
Тези проблеми или други могат да са причината, поради която F-35 трябва да избягва мълния. Тъй като Пентагонът пази подробностите в тайна, не знаем със сигурност. Независимо от това, фактът, че основният ни източник на бъдеща въздушна сила не може да лети при лошо време, е неприемливо и освен ако този критичен проблем не може да бъде отстранен, продължаването на напредъка с F-35 всъщност е вредно, а не повишава националната ни сигурност, заключава американският журналист.