Автори: арх. Христо Генчев и д-р Марин Генчев
За 2022 г. България води класацията по плодовитост[1] в Европа. С две думи жените в детеродна възраст в България имат най-много деца в сравнение с цяла Европа. От Русия до Португалия. Защо?
„Mein Gedanke war, die arbeitenden Klassen zu gewinnen, oder soll ich sagen zu bestechen, den Staat als soziale Einrichtung anzusehen, die ihretwegen besteht und für ihr Wohl sorgen möchte.“
“Идеята ми беше да спечеля, или нека да кажа, да подкупя, работническата класа да гледа на държавата като на социална институция, която съществува заради тях и се стреми да осигури тяхното благосъстояние.” Отто фон Бисмарк относно първата в света социално осигурителна система въведена от него в Германия.
В края на 19-и век канцлерът Отто фон Бисмарк разпознава растящото влияние на социалистическите и работнически движения в Германия. За да намали тяхната привлекателност и да поддържа социалната стабилност, той въвежда редица социални реформи. За това на 21 юни 1883 г. Райхстагът на Германската империя приема първия по рода си закон, полагащ основите на германската социална система. Законите са приети по негово настояване и често са наричани "Der Bismarck'sche Wohlfahrtsstaat".
Открит е пътят дълбоко вкорененият в човека стремеж към сигурност за бъдещето да бъде впрегнат в полза на държавната власт.
Тази новаторска идея държавата да предоставя услуги, които хилядолетия наред са предоставяни от семейството, местните общности и Църквата, допада на политици от цяла Европа и скоро всички започват да я копират. Първоначалното схващане, че държавно-субсидираната социална сигурност ще стане ненужна със забогатяването на населението се оказва илюзия. “Сигурността” се оказва луксозна стока, чието търсене нараства с увеличаване на покупателната способност на населението.
Политици с тънък усет за стремежите на хората започват да разширяват обхвата на “държавно гарантираната сигурност”. В началото обект на държаното внимание са бедните. За да се капсулира електоралната база гарантираща достъп до властта, още от самото начало започват да дефинират “защитени групи” нуждаещи се от по-специални права и защита.
Ефектите от тясното обвързване на достъпа до власт с предлагането на социална сигурност са най-различни. Един от тях е че, предишните “доставчици на сигурност” като семейството, локалните общности, Църквата и ултимативно Бог започват да губят своето значение. Личностните взаимоотношения, които са били в центъра на библейския модел за осигуряване на сигурност и стабилност на индивида започват да се разпадат. Първоначално сигурността започва да се разглежда само в материален аспект, защото държавата не може да осигури емоционална сигурност[2].
Същевременно социалните системи се превръщат в неразделна част от всяка държавна структура. Това ги бюрократизира и намалява тяхната ефективност. От друга страна хората все по-малко имат нужда от семейства за да се чувстват сигурни и отглеждането на деца става тегоба, а не инвестиция в собственото бъдеще. Така един от основните стимули[3] за отглеждане на деца отпада.
Резултатът е очевиден - раждаемостта стремително пада. Населението стремително застарява. Опитите държавно да се стимулират семействата да имат повече деца се провалят навсякъде, независимо от милиардите похарчени за тях. Това важи независимо от идеологическата украска на политиките в социалната сфера. Страни като Русия[4], Унгария и Беларус ръководени от националистически лидери и разполагащи със сериозен административен капацитет също нямат трайни положителни резултати.
В България опитът във врементата на развития социализъм не беше по-различен и кулминира в 1996 г. когато коефициентът на плодовитост падна на 1.09 деца на жена в детеродна възраст. Спадът на населението и ниската раждаемост се превърнаха с рефрен на всяка политическа реч, но некомпетентната във всяко отношение родна администрация не успя да предприеме нищо освен да съчини ненужни стратегии за справяне с демографската криза.
В същото време здравната и социалната система с основание не се възприемат с доверие от населението. Обществен договор в стил “ние ги крадем, те ни мразят” за поколения торпилира всякакви опити ДЪРЖАВАТА да бъде възприемана като гарант за социална сигурност на индивида.
И сега се случва нещо неочаквано. Плодовитостта в България се покачва и достига нива над страни като Турция, Албания и Ирландия с традиционно висока раждаемост.
Българите станаха по-консервативни и семейно ориентирани и раждат все повече деца. Кулминацията на този тренд е през 2022 г. когато България зае челно място по коефициент на плодовитост в цяла Европа[5]. Защо става това?
Изводът от нашите наблюдения е един - преди 30 години държавата се отказа да ръководи икономическата дейност в обществото. Положителните резултатите от това решение са видими за всички. Също както силен държавен (монополистичен, бюрократичен, неефективен и корумпиран) сектор в икономиката подтиска развитието на частния сектор, така и силната държавната социална система подтиска семейството, локалните и верски общности, независимо от лозунгите на политиците. Така погледнато “слабата държава” в България може да се окаже неочаквано предимство на нашето общество.
Ако искаме да имаме здраво общество държавата ни трябва да се съсредоточи единствено и само върху държавническите си функции[6] - отбрана, правораздаване, охрана на границите - и да абдикира от неумелите си опити да се намесва в социалната сфера. С две думи - оставете хората да си живеят спокойно живота и всичко ще си дойде на мястото.
Класация на държави по коефициент на плодовитост 2022 г. в Европа
- България 1.78
- Черна гора 1.77
- Франция 1.75
- Ирландия 1.70
- Молдова 1.69
- Косово 1.65
- Сърбия 1.63
- Холандия 1.62 (2021)
- Турция 1.62
- Чехия 1.62
- Хърватия 1.62 (2021)
- Северна Македония 1.60
- Румъния 1.59
- Латвия 1.57 (2021)
- Словакия 1.57
- Дания 1.55
- Словения 1.55
- Германия 1.54
- Великобритания 1.54
- Белгия 1.53
- Унгария 1.52
- Швеция 1.52
- Русия 1.50 (2021)
- Португалия 1.43
- Австрия 1.41
- Естония 1.41
- Норвегия 1.41
- Швейцария 1.38
- Гърция 1.33
- Албания 1.32 (2021)
- Финландия 1.32
- Люксембург 1.31
- Белорус 1.29
- Полша 1.26
- Италия 1.24
- Босна 1.23
- Испания 1.16
- Малта 1.13 (2020)
- САЩ 1.66
MarlboroMan: Дори само за задържане на населението на постоянно равнище е необходимо коефициентът на плодовитост да е 2,1. Никъде в таблицата не се вижда дори приблизително такъв! Следователно на континента настъпва депопулация. Законите на демографията са железни!
[1] Коефициентът на плодовитост (fertility rate) е средно броят на децата, който жената има по време на репродуктивната си възраст от 15 и 49 години. Коефициентът на плодовитост е най-добрия индикатор за дългосрочни демографски тенденции в едно общество.
[2] През последните десетилетия наблюдаваме опити социалните системи да се опитват да осигурят сигурност отвъд покриване на материалните нужди. Фокусът за осигуряване на “утвърждаваща среда” (affirming environment) или “сигурни пространства” (safe spaces) е плод на този стремеж.
[3] Тук следва да отбележим че, има повече от един фактори които мотивират хората да имат или да нямат деца. Пример за това е нивото на религиозност в дадено семейство или нивото на свобода в дадено общество. Ние няма да разглеждаме всички тези фактори в обхвата на тази статия.
[4] В Русия социалната система е основен стълб на властта. Държавата има за цел да управлява социалния живот в обществото. В това отношение днешна Русия за съжаление прилича повече на СССР отколкото на Руската империя.
[5] Ние сме наясно че, по отношение България е рано да съдим дали коефициента на плодовитост от 2022 не е едногодишна аномалия която не отразява трайни демографски тенденции. Въпреки това наблюдаваме трайно покачване на плодовитостта във всички подобни на нас страни като Сърбия, Румъния, Черна гора, Северна Македония. Освен това последните данни потвърждават тенденция за постоянно нарастване на коефициента на плодовитост в България от 1996 г. насам.
[6] „Staat ist diejenige menschliche Gesellschaft, welche innerhalb eines bestimmten Gebietes das Monopol legitimer physischer Gewaltsamkeit für sich (mit Erfolg) beansprucht.“ Max Weber