"Възраждане" внесоха през април подписите за референдума за запазване на българския лев.
Дава възможност за пряко законотворчество от народа и е един от начините за обществено участие при вземането на важни решения
Въпросът на Възраждане е логичен и не противоречи на международните договори
Държавното управление и основните политически решения, все по-откровено обслужват олигархичните кръгове
Референдумът е най-важната форма на пряката демокрация. Той дава възможност за пряко законотворчество от народа и е един от начините за обществено участие при вземането на важни за държавата и за всеки отделен гражданин решения.
Поради тази си същност, референдумът още от антични времена е считан за най-чистата форма на демокрация. Всъщност, какво е демокрацията ако не власт на народа? Именно този въпрос е редно да си зададат мнозинството от народните ни представители, иначе наречени депутати, които откровено се страхуват от провеждането на референдум, за когото са се подписали над 600 хиляди български граждани.
Кратка ретроспекция на събитията показва, че 49-тият Парламент, и в частност ППДБ, ДПС и ГЕРБ, чрез процедурни хватки, още в правната комисия на Народното събрание, се възпротивиха срещу провеждането на референдум на тема:
“Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 г.?“ Основният им аргумент е, че България, подписвайки през 2005-та договора си за присъединяване към Европейския съюз, поема ангажимента да се присъедини към Икономическия и паричен съюз на ЕС и следователно да въведе еврото. Само че това трябва да стане единствено, когато държавата ни покрие така наречените Маастрихтски критерии. Икономическите условия за влизане в еврозоната са предназначени да гарантират, че икономиката на дадена държава-членка е достатъчно подготвена за приемане на единната валута и може да се интегрира без риск за финансите си или за еврозоната като цяло. В най-общ план това са ценова стабилност с инфлация от максимум 1,5% над средната за трите най-добре представящи се икономики на еврозоната, стабилна финансова политика, която се изразява чрез нисък дефицит, стабилност на валутните курсове чрез участване във валутния механизъм ERM II и най-малко 2 години без девиации от централния курс на ERM II и накрая изискване за дългосрочни лихвени проценти не по-високи от два процентни пункта над размера в трите държави членки с най-добри показатели в областта на ценовата стабилност.
На народните представители, или тези от тях, които имат представа от публични финанси, им е повече от ясно, че България не покрива посочените критерии. Ако вземем само общата инфлация за Декември 2022 г. в България, по официални данни тя е 14.3% при средна за трите държави с най-нисък процент от 6.13%. Относно факта, че България, чрез договора си за присъединяване към ЕС, се е ангажирала с приемане на еврото, това е факт. Въпреки това, няма точно определен срок за въвеждане на единната валута в страната ни. Да, България не е подписала дерогация с отказване от влизането в еврозоната, какъвто пример е Дания. За сметка на това, редица държави с далеч по-стабилни икономики и финанси от нашите, все още не са покрили критериите за влизане като например Полша, Чехия и Унгария и запазват националните си валути.
От скандално изтеклите записи на партийно обсъждане, политически лидери от Продължаваме промяната, обясниха, че приемане в еврозоната сега е възможно чрез подкрепа на висши ръководители в ЕК, между които и председателката Урсула фон дер Лайен, въпреки че България не покрива критериите от Маастрихт. Ако се остави настрана пълната липса на морал в подобен тип задкулисни договорки и фалшификации, с едно евентуално присъединяване по този начин, само за пореден път ще се докаже, в каква дълбока икономическа и политическа криза се намира ЕС. Нека припомним съвсем откровено, че по подобен сценарий, България влезе през 2007-ма в ЕС, абсолютно непокриваща официалните критерии за присъединяване от Копенхаген. Тогава бяхме заставени да “изтъргуваме“ членството си с редица компромиси, между които скандалното затварянето на трети и четвърти блок на АЕЦ Козлодуй, което струваше на страната ни 2,5 милиарда евро изгубени приходи само в краткосрочен план. Освен това икономиката ни не беше подготвена да устои на конкуренцията от западните фирми, които превърнаха страната ни в поредния пазар за техни стоки, докато собственото ни производство беше загробено. Достатъчно е да се види само колко български хранителни вериги останаха на пазара от 2007-ма насам.
В този ред на мисли, въпросът на Възраждане “Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 г.?“ е логичен и не противоречи на международните договори, подписани от България, защото не отхвърля приемането на еврото, а го отлага с цел българската икономика и финансова система да бъдат готови да се присъединим към единната валута, но не по-рано от 2043 г. Експертите на Възраждане са сметнали, че това може да бъде възможно след 20 години и ако сме една наистина демократична държава, ще им се даде шанс да изложат своите мотиви, за да убедят българските граждани да гласуват със “да“ на референдум с въпрос “Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 г.?“. Що се отнася до останалите политически субекти, нека те аргументират обратната позиция в едно открито и честно състезание на идеи и позиции.
България не проведе референдум нито за членството си в Европейския съюз, нито за това в НАТО, въпреки че имаше необходимата обществена подкрепа и за двата политически акта. На път сме да не допуснем референдум и за еврото. И тогава ще възникне въпроса – а за какво си струва да организираме национални референдуми? Или ще оставим пряката демокрация, заложена в българската конституция, в една формална и бутафорна декорация на държавното ни управление, което все повече се отчуждава от обществените потребности и интереси. За сметка на това то – държавното управление и основните политически решения, все по-откровено обслужват олигархичните кръгове и промотираните от тях политически “елити“, които арогантно все по-настойчиво се самоопределят като “политическа класа“.