Явор Дачков, БСТВ
На 23 октомври 2020 г. Ценко Барев навърши 100 години. Тогава го посетих го в дома му и направихме интервю, което бе излъчено по БСТВ в две части. Ценко Барев е изключително интересна личност и активен деец на земеделското движение. Близък съратник на д-р Г.М. Димитров и Никола Петков. Преди 9 септември 1944 г., само двадесетгодишен, е осъден по Закона за защита на държавата на 15 години затвор. Само защото тогава земеделците са против присъединяването на страната ни към Тристранния пакт. В един от затворите лежи с Никола Вапцаров и ген. Владимир Заимов. След 1944 г. става близък сътрудник на Никола Петков, министър в правителството на Отечествения фронт. Става противник и на безпрекословното подчинение на Москва. След убийството на Никола Петков, който е измъчван жестоко с чук и обесен, защото се противопоставя на налагането на комунистическата диктатура и се бори за запазване на парламентарната демокрация, Ценко Барев е принуден да избяга от България. Проявява хитрост, като заключва копоите, дошли да го арестуват в дома му, и с много усилия успява да се измъкне от страната. Зад граница е много активен деец на българската емиграция и близък сподвижник на д-р Г.М. Димитров. Участвал е в първите конференции, на които се обсъждат идеите за обединението на Европа, слушал е политици като Чърчил, Дьо Гол, Аденауер. След 10 ноември 1989 г. се връща в България, но, за съжаление, здравите сили тук бързо изтласкаха от активната политика хората като него. С изненада научих, че г-н Барев все още е жив, когато прочетох много интересно интервю с него във в. “Галерия”. Посетих го в дома му, където го заварих в отлична форма и с неизменната му лула. Благодаря за гостоприемството и съдействието за това интервю и на г-жа Маргарита Хофер, която се грижи за него. Тя ми каза, че в българската Уикипедия годината на раждане на Ценко Барев е сбъркана. Той е роден през 1919-а и на 23 октомври навърши 100 години. За съжаление, нямахме толкова време, за да запишем всичките му спомени за едно предаване, а и все пак трябваше да щадим силите му, така че тук са само спомените от ранните му години до емигрирането му. България на две епохи. Мисля, че такива свидетелства са важни, за да се опитаме да разберем миналото си и да преодолеем пропастите, с които то ни разделя.