Автор: Руслан Сулейманов, Carnegie Politika
След победата на трудните президентски избори през май дългогодишният лидер на Турция Реджеп Тайип Ердоган започна постепенно да променя външнополитическия курс на страната в прозападна посока. И ако готовността на Анкара да одобри присъединяването на Швеция към НАТО беше приета спокойно в Москва, то прехвърлянето на петима командири от "Азов" в Киев и думите на Ердоган за присъединяването на Украйна към Алианса вече предизвикаха в Москва възмущение, е това е поредният нож в гърба.
Въпреки това руското недоволство едва ли ще бъде достатъчно, за да спре Ердоган. Неговият завой към Запада е продиктуван от вътрешни причини: тежка икономическа криза, изискваща огромни инвестиции, които само Западът може да осигури, и предстоящите общински избори, на които основната битка ще бъде за прогресивните избиратели в големи градове като Истанбул и Анкара. Освен това турският лидер няма нищо против да сондира как са се променили червените линии на Москва на фона на украинската контраофанзива и бунта на "Вагнер".
В момента Русия не е в положението да си позволи влошаване на отношенията с Турция, затова се ограничава до вербални изрази на недоволство. Но и за Ердоган също така е важно да избегне рязко изостряне на отношенията с Кремъл, за да продължи да получава ползи от посредничеството между Москва и Запада.
Към рационални основи
Цялата предизборна програма на Ердоган беше изградена върху отклоняването на вниманието на турските избиратели от огромните проблеми в икономиката. Особено курса на лирата, която през последните години се срина пет пъти спрямо долара, и огромната инфлация, която през ноември миналата година надхвърли 85 % на годишна база.
Помпозното представяне на турските военнопромишлени постижения и непреклонната реторика срещу Запада имаха за цел да демонстрират нарасналото международно влияние на Турция. Така че Ердоган можеше да споменава социално-икономическите проблеми само от време на време, обяснявайки, че "Турция върви по свой път".
Веднага след изборите обаче турците трябваше да се сблъскат с нова, още по-сурова реалност. Турската лира продължи да пада стремглаво спрямо долара - с почти 30% за месеца след вота. Потребителските цени се повишиха с 4% през юни в сравнение с май и с 38% в сравнение с миналия юни.
Всичко това накара Ердоган да използва преизбирането си, за да изостави политиката на изкуствено занижени лихвени проценти и да поеме по пътя на либерализацията.
Мехмет Шимшек, привърженик на ортодоксалните методи в икономиката, бе назначен за министър на финансите, а Хафизе Гайе Еркан от Goldman Sachs става новият председател на Турската централна банка. Само две седмици след нейното назначаване Централната банка повиши лихвения процент от 8,5% на 15% за пръв път от 27 месеца насам.
Само това обаче не е достатъчно за пълното стабилизиране на турската икономика, която е силно зависима от чуждестранните инвестиции. Турция изпитва остра нужда от приток на чуждестранен капитал, а най-големите инвеститори в нейната икономика все още са западните държави - основно Нидерландия, САЩ и Обединеното кралство (общият дял на тези три държави е около 30%).
Западът получава и по-голямата част от турския износ. Дори и след рекордния ръст на търговския оборот, на Русия се падат едва 3,7% от износа на Турция, изпреварена от Германия (8,3%), САЩ (6,6%), Обединеното кралство (5,1%) и Италия (4,9%).
При тези обстоятелства обръщането към Запада в името на стабилизирането на икономиката се превърна в осъзната необходимост за Ердоган. Макар че скъсването с Русия, която миналата година стана най-големият вносител на турския пазар, също е неприемливо за него.
Разширяването на НАТО и ЕС
Освен икономическите опасения, Ердоган не може да пренебрегне и наближаващите общински избори, които ще се проведат през март следващата година. Турският лидер и партията му се стремят да изземат от опозицията контрола над големите градове като Анкара и Истанбул.
А за да стане това, е необходимо да привлече на своя страна образованите и често прозападни градски избиратели.
Неслучайно след изборите Ердоган си спомни за въпроса за интеграцията на Турция в Европейския съюз, като призова Брюксел да активизира преговорите. Най-значимото му изявление по темата беше искането му да бъде отворен пътят на Турция към ЕС в замяна на турското одобрение за влизането на Швеция в НАТО.
Естествено, Западът отказа да свърже двете присъединявания. Но това не беше проблем за турските проправителствени медии, които представиха искането като външнополитически триумф на турския президент: "Първо ЕС, после НАТО", "Решителността на Ердоган превърна кризата в НАТО в негова дипломатическа победа" и т.н.
Като цяло говоренето за европейска интеграция остава по-скоро поза на Ердоган за привличане на западни инвестиции и преди общински избори. Ето защо е малко вероятно тази тема да се превърне в поредния източник на противоречия в отношенията на Турция с Русия.
Не бива да се очаква и напрежение между Москва и Анкара заради одобрението за влизането на Швеция в НАТО. Всъщност този въпрос беше основно решен на миналогодишната среща на върха на Алианса в Мадрид, където представители на Турция, Швеция и Финландия подписаха съответния меморандум.
Ердоган се бавеше само заради президентските избори, на които той се възползва от антизападните настроения. След вота ръцете му са развързани и сега турският лидер може официално да обяви съгласието си - особено в замяна на доставките на американски изтребители F-16.
Турското одобрение на шведската оферта не беше изненада за Кремъл, както потвърди говорителят на руския президент Дмитрий Песков. "Турция е поела ангажимент да изпълнява задълженията си. Това никога не е било тайна за нас и ние никога не сме носили розови очила в това отношение", подчерта той.
Проверка на здравината
Много по-болезнено за Москва беше решението на Турция да предаде петима командири на батальона "Азов" на Украйна по време на посещението на украинския президент Володимир Зеленски в Истанбул. В крайна сметка "Азов" се превърна в един от символите на "украинския неонацизъм" в руската държавна пропаганда.
Кремъл разглежда решението на Анкара като "нарушение на съществуващото споразумение", според което освободените от руски плен войници от батальона "Азов" трябваше да останат в Турция до края на войната в Украйна. Но Ердоган има друга версия: според него, след като е научила за решението на турската страна, "отначало Русия е била възмутена, а след това, след като е получила някои подробности... ситуацията се е обърнала в положителна посока".
Този епизод за пореден път показва колко много руско-турските отношения са се превърнали в лични отношения между Путин и Ердоган. Контактите между двете страни често са случайни, протичат без участието на съответните служби и се свеждат до устни договорки между президентите. Азовското споразумение вероятно е било точно такова - устно и правно необвързващо, от което Ердоган се е възползвал.
Въпреки това турският лидер не успя да потули напълно този епизод. Прехвърлянето на командирите от "Азов", съчетано с публичната подкрепа за присъединяването на Украйна към НАТО, провокира Москва да направи остри изявления. Виктор Бондарев, ръководител на Комитета по отбрана и сигурност към Съвета на федерацията, обвини Турция, че от "неутрална страна се е превърнала в неприятелска". Досега обаче Русия не е стигнала по-далеч от словесни критики.
С изместването си към Киев турският президент по същество тества новите червени линии на Москва. Колко твърдо е готова да реагира Русия в ситуация, в която едновременно отблъсква украинската контраофанзива и се опомня след бунта на ЧВК "Вагнер".
Освен това предаването на командирите на "Азов" на Украйна изглежда като опит да се окаже натиск върху Москва за удължаване на зърнената сделка, която изтича на 17 юли. Досега руското ръководство ясно показваше, че не вижда смисъл от удължаване на споразумението. Но Москва вече се беше оттеглила от него през есента на 2022 г., а след това бързо се върна след обаждането на Ердоган до Путин.
Така или иначе, предпазливата реакция на Кремъл показа, че Русия не е в състояние да ескалира отношенията си с Турция, която на практика остава единственият реален посредник в отношенията на Москва със Запада и Киев, както и един от ключовите ѝ икономически партньори - през 2022 г. търговският оборот между двете страни се е увеличил с 80% до над 50 млрд. долара.
Ердоган, от своя страна, не забравя подкрепата на Москва по време на предизборната му кампания (например Москва предостави на Анкара отсрочка за плащане на 20 млрд. долара за газ), близките си икономически отношения и възможността да оказва натиск върху партньорите от НАТО с помощта на Русия (например като закупува от нея системи С-400). И така, той ще продължи да постига баланс, без да допуска твърде сериозно влошаване на руско-турските отношения.
Превод: Dir.bg