Роднинството им е разкрито от снимки, публикувани в социалните мрежи от самия Гешев. Те са от среща на рода им в разложкото село Годлево
Новоизлюпеният спасител на България и консерватор Иван Гешев е братовчед на неуловимия наркобарон Николай Клисарски от Дупница. Роднинството им е разкрито от снимки, публикувани в социалните мрежи от самия Гешев. Те са от среща на рода им в разложкото село Годлево, установи „Уикенд”.
Двамата са лика-прилика, напълно еднакви глави, само дето Коко е по-възрастен и с брада. Явно имат и общи интереси към правото. Клисарски, като се изключат челните му сблъсъци с правото, на два пъти е записвал и да го учи. Веднъж в Софийския университет през 1981 г., но тогава е арестуван и следването му отива на кино. След години записва отново право в ЮЗУ, но пак има разправии с „органите” и следването му остава недовършено.
Майката на Клисарски е от Гешевия род, оттам и връзката на Каскета с наркобарона. Според експерти по роднински връзки Надежда Клисарска, която е на достолепна възраст и вече е прехвърлила 90-те, се падала вуйна на Гешев.
Бащата на Коко – Евлоги Клисарски, приживе е дълги години шеф на Държавна сигурност в народната милиция в Дупница. Служебното положение на бащата обаче по никакъв начин не е пречка пред кариерата на Коко като производител и разпространител на весели хапчета, бизнес, в който той е от младите си години и остава до голяма степен неуловим за ченгетата. А когато го „прихванат” лежи за по няколко месеца, най-много година в затвора.
Клисарски е хващан с най-разнообразни по вид опиати, но най-компетентен е в синтетиката, твърдят запознати. За първи път името му се появява в криминалната хроника още преди промените, когато в родната му Дупница е разбит т.нар. кодеинов канал, в който субстанцията за психотропните препарати е изнасяна нелегално от завода на някогашната „Фармация”. В този канал Коко не е единственият с влиятелен баща, но въпреки това са пратени да лежат присъди – не дълги, но все пак ефективни.
В началото на 90-те години отново е разбит пореден кодеинов канал, като за разкриването му, казват, че заслуга има Пламен Галев, който е пратен да работи на място като „охрана”. След успешното му разследване, Пламен Галев получава правителствена награда, а отношенията му с Клисарски, който се оказва замесен и в тази афера, се влошават завинаги.
През 90-те години Коко е виден представител на ВИС, а бизнесът му се разширява и пренася и в Сърбия. Там го хващат няколко пъти с наркотици, дори лежи в затвора в Ниш. Осъден е на 7 години за трафик на хероин през 1998 г., но го пускат само след година и половина. Прибира се в Дупница и веднага организира производство на хапчета в домашни условия, във вилата си в село Самораново.
Сред партньорите му в онези години е и покойният Константин Димитров-Самоковеца, припомнят си източниците ни. Двамата са приятели още от бойните висаджийски времена, когато и самият Самоковец като част от бойните групи е нощувал в арестите, включително и в полицейската дирекция в Кюстендил.
През годините ченгетата периодично разбиват някоя лаборатория на Коко, но това не го отказва да открие следващата. В същото време връзките му сръбските каналджии на опиати стават все по-тесни, категорични са отлично запознати с бизнеса му. Самият той демонстрирал наляво-надясно, че има добри контакти из Балканите, дори е споделял, че голяма част от прекурсорите му ги пращат от съседна Македония.
Мнозина подозират, че тези връзки със съседните страни, той изгражда, когато лежи в Ниш за трафик на хероин. Опитни ченгета обръщат внимание и на факта, че Коко след като доста бързо се изнизва от сръбския затвор, става много близък с мистериозния гангстер Ненад Миленкович – Миленко.
Въпросният Миленко официално минава за човек на Сурчинския клан на белградската мафия и пребивава с години в София, преди да се върне обратно в Белград. От България той контролира хероиновия трафик към Белград, транспорта на екстази от български нарколаборатории към Холандия и на други разновидности на амфетамини към Турция и Близкия Изток.
Ненад Миленкович е арестуван през 2003 г., при това само ден след като полицията разбива нарколаборатория на Коко Клисарски. Сърбинът е заловен от спецчастите на нашето МВР, но по-късно си заминава по живо – по здраво за Сърбия и оттогава мнозина са убедени, че Миленко не е бил просто гангстер, а човек с дълбоки позиции в сръбските спецслужби.
Самият Ненад, казват запознати, никога не се е притеснявал от българските групировки, партнирал си само с определени личности, които сам е избрал. Не ходел по дискотеки, не парадирал с пари, представял се за търговец на обувки. Карал обикновено Рено, а Клисарски бил сред най-доверените му хора. По това време той летял по два-три пъти месечно до Холандия, а пред приятели споделял, че зарежда с редовни доставки страни от Близкия изток и Русия.
Двамата оттогава работят в тясно сътрудничество с арабска групировка, която от години има влияние в България. След като цехът на Коко е разкрит през 2003 г. обаче настъпва леко напрежение между партньорите – арабите си искат обратно парите за стоката.
Малко след това сърбите бързат да си приберат Миленкович, а клетият Коко Клисарски е хвърлен в ареста. Но не задълго. Излиза, за да поднови бизнеса си. Спипват го и през 2012, но отново за кратко. Дори тогава е издирван от Европол, а във вилата му в дупнишкото село Самораново са открити лаборатория и наркотици. Като цяло, престоите му в затвора не само че са кратки, но и доказателствата, че произвежда наркотици, все са изкривени.
Например, лабораторията в дома му, разкрита през 2003 г., е обявена от МВР едва ли не за най-голямата в страната. Когато работата опира до съда, се оказва, че машината не била за таблетиране, а за сладки! Хапчетата, които ченгетата спипали в дома на Коко, пък били за главоболие.
След като бизнесът в домашни условия се „размирисва” буквално, Коко се оттегля в Рила, става хижар. Поема хижа „Ловна”, която има отлични дадености, за да работи той най-после на спокойствие. Един от последните му арести е направен във въпросната хижа.
Докато се подвизава като хижар, Коко изпада и в ситуации, които звучат като виц. Ченгетата, както е известно, в голямата си част са и ловци. Група антимафиоти, начело със самият Станимир Флоров, тогава шеф на ГДБОП, в онези години се засекли в Коко в планината.
Полицаите били излезли на лов. Клисарски, който разбира се, ги познавал отлично, ги помолил да изчакат, за да „поразчисти” хижата, преди да ги покани вътре. Иначе щяло да стане много конфузно.
Ако някой се чуди откъде Коко е толкова близък с ченгетата, отговорът е прост. Освен Иван Гешев, той има и други роднини на влиятелни позиции в правоохранителната система, но най-вече той влиза в бизнеса с опиатите от невръстна възраст и не го напуска с години, въпреки че периодично го обискират и арестуват.
Така и онези, които се борят с наркотрафика, отчитат „успехи” на негов гръб. През останалото време обаче те нямат нищо против да ходят на лов заедно с Коко и да му гостуват в хижата.
През последните години Клисарски (на 64 години) вече не е хижар, а пенсионер, при това с ТЕЛК.