Дядо ми е от Несебър - потомствен гръцки рибар, наследник на дорийските гърци, колонизирали района преди 2 500 г. От дете съм идвал с радост в този автентичен град, с атмосферата на дървените кейчета, малките лодки, пържените попчета и скаридите във фуния. Вече почти не минавам оттук, защото това не е моят Несебър, не е моето Черно море и моите хора, които да почиват. Див, неконтролируем бизнес, бариери, частни пристанища и райони, сегментирани влияния на прочеето мастити бабаити и агресивна дивотия от страна на множество от плажуващите. Природата ни е чудна, само дето от бетонните чудовища не се вижда изобщо. Какви призиви за родното, какъв национализъм. Границите на разумното отдавна са преминати и не мисля, че има връщане назад.
А аз ще си спомням с умиление за моя си Несебър.