Петролният терминал в руското пристанище „Находка“ в Приморска област.
Преди една година САЩ и Европа взеха решение да наложат санкции на руския износ на петрол, за да лишат Кремъл от така необходимите пари да поддържа въоръжените си сили, воюващи в Украйна, накланяйки везните на световните петролни пазари в състояние на дисбаланс на търсенето и изпращайки цената на суровия петрол високо в трицифрената стратосфера.
В крайна сметка се оказа точно обратното и въпреки помпозната реторика и безбройните „санкции“, западните правителства направиха всичко по силите си, за да дадат възможност на Путин да изнася колкото се може повече петрол за желаещи купувачи като Индия и Китай. Преди няколко дни Goldman Sachs обясни как добродетелната сигнална реторика на западните „демокрации“, които прекараха голяма част от 2022 г., обещавайки, че ще осакатят руския износ на петрол, не е нищо друго освен една голяма лъжа, а междувременно зад кулисите гладуващите за петрол западни държави правят всичко по силите си, за да предотвратят излизането на руския петрол от пазара. Резултат, за който те знаеха, че ще причини още по-висока инфлация, а именно:
Производството се възстанови рязко до юни 2022 г., тъй като бързо бяха набавени алтернативни кораби, които не разчитаха на западните финансови и логистични услуги. В крайна сметка таваните на цените на петрола на Г-7 позволиха на всеки кораб да улесни руските петролни потоци, ако цената на товара е под опредления таван. Ключовият момент е, че прекъсването през 2022 г. в крайна сметка имаше политически характер и западните правителства предприеха действия за намаляване на смущенията, което и направиха.
Но докато краят на „политическите“ смущения през 2022 г. означаваше, че Путин с удоволствие ще получава десетки милиарди щатски долари в замяна на руски петрол всеки месец, той не беше единственият бенефициент: оказва се, че алтернативните кораби, споменати от Goldman Sachs по-горе – предимно различни гръцки танкери и корабособственици – също са спечелили много.
Според Bloomberg докато основният сорт суров петрол в Русия все още се продава доста под международните показатели в резултат на наложената от Г-7 ценова горна граница – което е мълчалива благословия за Китай и Индия да купуват толкова руски петрол, колкото искат, и на по-ниска цена от всички други покупки на петрол в света, огромна сума пари за доставката му продължава да отива в ръцете на мистериозни посредници.
Водещият сорт Урал се търгуваше средно за около 52 долара за барел през миналия месец в пристанището на Балтийско море в Приморск, според данни на Argus Media, с отстъпка от около 20 долара в сравнение с Dated Brent. Г-7 позволява на фирмите да предоставят ключови услуги като застраховка и танкери за руския износ на петрол само ако барелите струват 60 долара или по-малко.
Това, което Bloomberg забеляза обаче, е, че разликата между експортната цена и вносната цена в Индия е възлизала на около 12 долара за барел през юни. Тази разлика, умножена по обема на износа, предполага, че около 900 милиона долара на месец отиват в ръцете на мрежа от гореспоменатите „тъмни“ и „сиви“ посреднически фирми – търговци, корабни брокери и собственици на танкери – чиято принадлежност е неясна и които са готови да разгневят Държавния департамент на САЩ, докато транспортират милиони руски барели петрол. Разликата все пак е намаляла, след като е средно 13 долара през май и 15 долара през април.
Въпреки това, Урал все още се търгува с големи отстъпки от международните цени. Урал е струвал средно с около 23 долара по-евтино от ценовия маркер Brent Dated през миналия месец, с приблизително същата като през май, но малко по-малка отстъпка, отколкото през април, сочат данни на Argus.
Изчисленията сочат, че повече от половината от експорта отива при предприемчиви посредници и „сиви“ търговци на петрол, които улесняват продажбата на руски петрол на Индия и Китай.
Европейският съюз (ЕС) забрани вноса по море на руски суров петрол още през декември, по същото време, когато беше въведен таванът на цените. Забраната принуди Русия да намали цената на петрола си, за да се състезава за купувачи в Азия. Въпреки това ЕС не направи нищо, за да спре руския износ на петрол и не само, че „Русия ще изпревари Саудитска Арабия в битката за китайския петролен пазар„, според Wall Street Journal, но руският петрол продължава да наводнява световните пазари.
В този процес тези „мистериозни посредници“ стават изключително богати за сметка на обикновените европейски граждани, които са смазани от неудържима инфлация и които биха могли да купуват петрол на много по-ниска цена, ако на руския суров петрол бъде позволено да навлезе на всеки пазар, вместо само в Индия и Китай, но благодарение на техните невежи политици, Путин държи енергийната инфлация в двете най-големи азиатски държави потисната, докато Кристин Лагард (президента на ЕЦБ) продължава да повишава лихвите в еврозоната, която вече официално е в рецесия.