Асен Василев, министър на финансите
Автор: Стефан Антонов, "Гласове"
Еврото да може да се използва в ежедневните плащания в България също като българския лев, планира Министерство на финансите. Става дума за паралелна употреба, а не за едностранна евроизация, каквато е налице в Черна гора, например. Там няма национална валута, а официално платежно средство е именно еврото. Инициативата цели да помогне за утвърждаване на еврото още преди да влезем в еврозоната, като целеният ефект е то постепенно да измести българския лев, и когато окончателно станем част от валутния съюз преходът вече да е започнал и да премине по-гладко и бързо. Така табелките с цени в две валути може да се приложат значително по-рано, както и опитите за шмекеруване със закръглянето също да се изчерпят.
Според източниците на „Гласове“ целта е новият режим да започне от януари 2024 година, като в момента се правят анализи кои закони и подзаконови нормативни актове трябва да се променят и как.
Как може да стане?
Според експертите, до които „Гласове“ се допита, има два начина:
Първият е по-лесен – да се задължат банките да обменят левовете в евро и евровите наличности в левове на своите клиенти при официално действащия курс 1.95583 лв. за евро. При него Българска народна банка е готова да предоставя левове срещу евро и обратно на всеки, които пожелае. Банките и обменните бюра обаче, търсейки печалба, продават еврото на своите клиенти при леко по-висок курс спрямо официалния и го купуват с малък отбив.
Подходът ще постигне изравняване на разходите за домакинствата и бизнеса при обмяната на евро спрямо българския лев и след това всеки ще може да се разплаща във валутата, която си избере. Очакванията са, че с интегрираността ни към европейската икономика, еврото постепенно ще започне да измества българския лев.
Проблем на подхода е, че не могат да се накарат търговците да приемат евро и те ще го правят, само ако преценят, че имат полза. Преодоляването на тази несигурност може да се постигне чрез въвеждане на паралелната употреба по втория възможен начин, а именно да се запише в законов нормативен акт, че еврото трябва да се приема поне като средство за плащания на публични задължения (данъци, осигуровки и такси) и евентуално и в търговската мрежа.
Вторият начин гарантира много по-бързо и масово популяризиране на еврото като валута за сделки в България. Проблемът е, че би издигнало единната валута до до статута на официално платежно средство, т.нар. legal tender, какъвто е Българският лев и така ще нарушим европейското законодателство. По същия начин Европейската комисия и ЕЦБ периодично искат от Черна Гора да си създаде собствена валута преди да търси интеграция в ЕС. За България, която е страна членка, вторият подход ще доведе до трайно отдалечаване от еврозоната. Според експертите, до които „Гласове“ се допита, това ще е сериозно нарушение на европейското законодателство, допуснато във време, когато опитваме да синхронизираме няколкото оставащи закона.
Как е в момента?
Настоящите регулации позволяват на всички да сключват сделки с евро – търговски, инвестиционни, и дори изплащането на заплатите може да се прави в евро. За плащане на държавни задължения обаче се използва българския лев. Със статута си на официално платежно средство той доминира и при сделките в страната. Българска народна банка има платежна инфраструктура за опосредстване на еврови трансакции, което означава, че евровите преводи са възможни и в момента.
Всеки път, когато еврото се обменя за левове и обратно, банките и обменните бюра прилагат малко по-различен курс от официалния на БНБ и печелят от разликата, а това е разход, който демотивира домакинствата и бизнесът да ползват масово еврото. Евентуалното му въвеждане като паралелно платежно средство няма как да мине без задължение банките да обменят лев и евро при официалния курс, което ще ги лиши от един източник на приходи. Не е сигурно какво ще бъде третирането на обменните бюра.
Въвеждане на еврото като паралелна валута, чрез много ясно разписани и обхватни законови текстове от своя страна крие риск то да се издигне до ранг на официално платежно средство и в крайна сметка да причини регулативен хаос, натиск върху печалбата на БНБ и отдалечаване от пълноправното присъединяване към еврозоната.