Сиймур Хърш, снимка: Berliner Zeitung
Американският разследващият журналист Сиймур Хърш публикува разследване, в което разкри, че атаките срещу газопроводите „Северен поток“ са инициирани от правителството на САЩ с подкрепата на Норвегия. Носителят на „Пулицър“ разкри още детайли как е стигнал до тази информация в интервю за германската медия вестник „Берлинер цайтунг“.
Сиймур Хърш, роден на 8 април 1937 г. в Чикаго, е един от най-влиятелните разследващи журналисти в света повече от половин век. През 1970 г. получава наградата „Пулицър“ за разкриване на военни престъпления на САЩ в село Ми Лай във Виетнам, което предизвиква голям международен отзвук. Той изигра важна роля в разкриването на скандала „Уотъргейт“ за „Ню Йорк Таймс“. През 2004 г. журналистът разобличи американските практики на изтезания в иракския затвор Абу Граиб, за което получава престижната награда „Полк“.
– Г-н Хърш, моля, обяснете подробно констатациите си. Според вашия източник какво точно се е случило, кой е участвал в атаката срещу „Северен поток“ и какви са били мотивите?
Това беше история, която трябваше да бъде разказана. В края на септември 2022 г. осем бомби трябваше да бъдат взривени близо до остров Борнхолм в Балтийско море, шест от които избухнаха. Те унищожиха три от четирите основни тръби на „Северен поток 1“ и 2. Газопроводът „Северен поток 1“ снабдяваше Германия и други части на Европа с много евтин природен газ в продължение на много години. И тогава беше взривена, както и „Северен поток“ 2, и въпросът беше кой го е направил и защо. На 7 февруари 2022 г., малко повече от две седмици преди руската инвазия в Украйна, американският президент Джо Байдън заяви на пресконференция в Белия дом, която даде с германския канцлер Олаф Шолц, че САЩ ще спрат „Северен поток“.
Байдън каза: „Ако Русия нахлуе, няма да има повече „Северен поток 2″, ще сложим край на проекта“. И когато репортер попита как точно възнамерява да направи това, тъй като проектът е основно под германски контрол, Байдън каза само: „Обещавам, че ще можем да го направим“.
Неговият заместник-държавен секретар Виктория Нюланд, която беше дълбоко ангажирана със събитията от революцията на Майдана през 2014 г., направи подобни коментари няколко седмици по-рано.
– Казвате, че решението за спиране на газопровода е взето още по-рано от президента Байдън. В разследването си пишете, че през декември 2021 г. съветникът по националната сигурност Джейк Съливан е свикал заседание на новосформираната работна група на Съвета на началник-щабовете, ЦРУ, Държавния департамент и Министерството на финансите. Пишете: „Съливан искаше групата да излезе с план за унищожаването на двата газопровода „Северен поток“.
Тази група първоначално е била свикана, за да проучи проблема. Срещнали са се в много таен офис. Точно до Белия дом има офис сграда, сградата на изпълнителната власт, тя е свързана под земята с тунел към Белия дом. А на върха е офис за тайна външна група от консултанти, наречена Консултативен съвет по разузнаването на президента. Споменах това, за да сигнализирам на хората в Белия дом, че имам информация. Така че срещата беше свикана, за да се проучи какво бихме направили (САЩ – б.р), ако Русия отиде на война.
Това беше три месеца преди войната, преди Коледа 2021 г. Това беше група на високо ниво, която вероятно имаше друго име, просто я нарекох „Междуведомствена група“, не знам официалното име, ако е имало такова. Те бяха ЦРУ и Агенцията за национална сигурност, която следи и прихваща комуникациите, Държавният департамент и Министерството на финансите, което осигурява пари. И вероятно няколко други организации, които са участвали. Имаше представител и Обединения комитет на началник-щабовете. Ставаше дума за отправяне на препоръки как да се спре Русия, или с обратими мерки като по-нататъшни санкции и икономически натиск, или с необратими, „кинетични“ мерки, като разрушаване.
Не искам да навлизам в подробности тук и да не говоря за конкретна среща, защото трябва да защитя източника си.
– В статията си пишете, че работната група на ЦРУ е докладвала на Междуведомствената група на Съливан в началото на 2022 г., казвайки, цитирам: „Имаме начин да взривим тръбопроводите“.
Те имаха начин. Там имаше хора, които знаеха това, което ние в Америка наричаме „минна война“. Във ВМС на САЩ има подразделения, занимаващи се с подводници, има и командване за ядрени технологии. Има и минен отряд. Използването на подводни мини е много важно и за него сме обучили специалисти. Централно място за тяхното обучение е малък курортен град, наречен Панама Сити в средата на нищото във Флорида. Обучаваме много добри хора там и ги разполагаме. Специалистите по подводни експлозии са от голямо значение, например да разчистят блокираните входове на пристанищата и да взривят неща, които стоят на пътя. Могат също така да взривят подводните нефтопроводи на определена страна. Не винаги са добри неща, които правят, но работят абсолютно тайно.
За групата в Белия дом беше ясно, че могат да взривят тръбопроводите. Има експлозив, наречен C4, който е невероятно мощен, особено в количеството, което използват. Той може да се управлява дистанционно с подводни сонарни устройства. Тези сонарни устройства излъчват сигнали при ниски честоти. Така че беше възможно и това беше съобщено на Белия дом в началото на януари, защото две или три седмици по-късно заместник-държавният секретар Виктория Нюланд каза, че можем да го направим. Мисля, че беше на 20 януари. И тогава президентът, когато проведе пресконференцията заедно с германския канцлер на 7 февруари 2022 г., също каза, че можем да го направим.
Германският канцлер тогава не каза нищо конкретно, той беше много неясен. Един въпрос, който бих искал да задам на Шолц, ако председателствах парламентарно изслушване, е следният: Джо Байдън каза ли ви за това? Каза ли ви тогава защо е бил толкова уверен, че може да разруши газопровода? Ние като американци нямахме план по онова време, но знаехме, че имаме способността да го направим.
– Вие пишете, че Норвегия е изиграла роля. До каква степен е участвала и защо норвежците трябва да правят това?
Норвегия е велика морска нация и те имат енергийни източници в дълбочина. Те също така имат желание да увеличат доставките си на природен газ за Западна Европа и Германия. И това е, което са направили, увеличили са износа си. Така че защо да не обединят усилията си със САЩ по икономически причини? В Норвегия също има силна враждебност към Русия.
– В статията си пишете, че норвежките тайни служби и флот са замесени. Казвате още, че Швеция и Дания са били информирани по някакъв начин, но не са научили всичко.
Казаха ми: те са направили това, което са направили, и са знаели какво правят, и са разбирали какво се случва, но може би никой никога не е казвал „да“. Работил съм много по тази тема с хората, с които съм говорил. Във всеки случай, за да бъде изпълнена тази мисия, норвежците трябваше да намерят правилното място. Водолазите, които бяха обучени в Панама Сити, успяха да се гмурнат до 100 метра дълбочина без тежка техника. Норвежците ни намериха място край остров Борнхолм в Балтийско море, което беше дълбоко само 80 метра, за да могат да работят там.
Водолазите трябваше бавно да се върнат нагоре, имаше декомпресионна камера и използвахме норвежки ловец на подводници. За четирите тръбопровода са използвани само двама водолази. Един от проблемите беше как да се справим с хората, които наблюдават Балтийско море. Балтийско море се следи много внимателно, има много свободно достъпни данни, така че ние се погрижихме за него. И това, което беше направено тогава, е съвсем просто. В продължение на 21 години нашият Шести флот, който контролира Средиземно море, а също и Балтийско море, провежда всяко лято учение за военноморските сили на НАТО в Балтийско море (BALTOPS, бел. ред.). Изпращаме самолетоносач и други големи кораби на тези учения. И за първи път в историята операцията на НАТО в Прибалтика имаше нова програма. Трябва да се проведе дванадесетдневно упражнение за откриване на мини. Редица нации изпратиха минни екипи, една група пусна мина, а друга група тръгна да я търси и я взриви.
Така че имаше време и това време позволи на дълбоководните водолази, които прикрепиха мините към тръбопроводите, да работят. Двата тръбопровода са на около миля един от друг, лежат малко под тинята на морското дъно, но не са трудно достъпни, а водолазите са го практикували. Отне само няколко часа, за да се поставят бомбите.
– Значи това беше през юни 2022 г.?
Да, те го направиха към края на упражнението. Но в последния момент Белият дом се изнерви. Президентът заяви, че се страхува да го направи. Той промени решението си и даде нови заповеди, така че да има възможност да се взривят бомбите по всяко време дистанционно. Правите това с нормален сонар, продукт на Raytheon между другото, летите над мястото и пускате цилиндър. Той изпраща нискочестотен сигнал, можете да го опишете като тон на флейта, можете да зададете различни честоти.
Страхът обаче беше, че бомбите няма да работят, ако останат във водата твърде дълго, какъвто наистина беше случаят с две от бомбите. Така че в групата имаше загриженост за намирането на правилното средство за защита и всъщност трябваше да се обърнем към други разузнавателни агенции, за които умишлено не съм писал.
– И какво се случи тогава? Взривните вещества са поставени и е намерен начин те да се контролират дистанционно.
Джо Байдън реши още през юни да не ги взривява, беше пет месеца след началото на войната. Но през септември той нареди да бъде направено. Оперативният персонал, хората, които правят „кинетични“ неща за Съединените щати, те правят това, което казва президентът, и първоначално смятаха, че това е полезно оръжие, което да се използва в преговорите. Но в един момент, след като руснаците нахлуха и тогава, когато операцията приключи, всичко стана все по-отблъскващо за хората, които я извършиха. Това са хора, които работят на челни позиции в тайните служби и са добре обучени. Те се обърнаха срещу проекта, мислеха, че е лудост.
Малко след нападението, след като са направили това, което им е било наредено, сред участниците е имало много гняв относно операцията и отхвърлянето. Това е една от причините да науча толкова много. И ще ви кажа нещо друго. Хората в Америка и Европа, които строят тръбопроводи, знаят какво се е случило. Ще ви кажа нещо важно. Хората, които притежават компании, които строят тръбопроводи, знаят историята. Не научих историята от тях, но бързо научих, че те знаят.
– Нека се върнем към тази ситуация през юни миналата година. Президентът Джо Байдън реши да не го прави директно и го отложи.
Държавният секретар Антъни Блинкен заяви на пресконференция няколко дни след взривяването на тръбопроводите, че Путин е бил лишен от основен фактор на властта. Той каза, че разрушаването на тръбопроводите е огромна възможност – шанс да се лиши Русия от възможността да използва тръбопроводите като оръжие. Въпросът беше, че Русия вече не можеше да оказва натиск върху Западна Европа да прекрати подкрепата на САЩ във войната в Украйна. Страхът беше, че Западна Европа вече няма да участва.
Мисля, че причината за това решение беше, че войната не вървеше добре за Запада и те се страхуваха от наближаващата зима. „Северен поток“ 2 беше спрян от самата Германия, а не от международни санкции, а САЩ се страхуваха, че Германия ще отмени санкциите заради студената зима.
– Какви според вас са мотивите за нападението? Правителството на САЩ беше против газопровода по много причини. Някои казват, защото САЩ са искали да отслабят Русия или да отслабят отношенията между Русия и Западна Европа, особено Германия. Но може би и да отслабят германската икономика, която е конкурент на американската икономика. Високите цени на газа накараха компаниите да мигрират към САЩ. Какво е мнението ви за мотивите на правителството на САЩ?
Не мисля, че са го обмислили задълбочено. Знам, че звучи странно. Не мисля, че държавния секретар Блинкен и някои други в администрацията са дълбоки мислители. Със сигурност има хора в американската икономика, които харесват идеята да станем по-конкурентоспособни. Продаваме втечнен природен газ с изключително високи печалби, печелим много пари от него.
Сигурен съм, че имаше хора, които си мислеха: „Това ще даде на американската икономика дългосрочен тласък“. Но в Белия дом, мисля, винаги са били обсебени от преизбирането и искаха да спечелят войната, искаха да спечелят победа, искаха Украйна някак магически да спечели. Може да има хора, които смятат, че може би е по-добре за нашата икономика, ако германската икономика е слаба, но това е лудост. Мисля, че сме се хванали на нещо, което няма да проработи, войната няма да свърши добре за това правителство.
– Как мислите, че може да завърши тази война?
Няма значение какво мисля. Това, което знам, е, че няма начин тази война да завърши по начина, по който искаме, и не знам какво ще правим, ако погледнем по-далече в бъдещето. Страхувам се, че президентът беше готов да направи това. И хората, които изпълниха тази мисия, вярваха, че президентът е наясно какво прави с народа на Германия, че ги наказва за война, която не върви добре. А в дългосрочен план това не само ще навреди на репутацията му на президент, но и ще бъде много вредно политически. Това ще бъде стигма за САЩ.
Белият дом се опасяваше, че може да е в губеща позиция, че Германия и Западна Европа вече няма да доставят оръжията, които искахме, и че германският канцлер може да върне газопровода в експлоатация – това беше голяма загриженост във Вашингтон. Бих задал много въпроси на канцлера Шолц. Бих го попитал какво е научил през февруари, когато е бил с президента. Операцията беше строго секретна и президентът не трябваше да казва на никого за нашите способности, но обича да си говори, понякога казва неща, които не трябва да казва.
– Вашата история беше отразена доста предпазливо и критично в германските медии. Някои атакуваха репутацията ви или казаха, че имате само един анонимен източник и че не е надежден.
Как мога да говоря за източника си? Написал съм много истории, базирани на неназовани източници. Ако назова някого, той ще бъде уволнен или, още по-лошо, вкаран в затвора. Законът е много строг. Никога не съм излагал никого и когато пиша, разбира се, както направих в тази статия, казвам, че това е източник и точка. През годините историите, които съм писал, винаги са били приемани.
– Как проверихте фактите си?
За настоящата история работех със също толкова опитни проверители на факти, колкото имах в „Ню Йоркър“. Разбира се, има много начини да се провери неясна информация, която се споделя с мен. Личните нападки срещу мен също пропускат същността. Въпросът е, че Байдън реши да остави германците да замръзнат тази зима. Президентът на Съединените щати би предпочел Германия да замръзне, отколкото Германия евентуално да спре да подкрепя Украйна, а това за мен е опустошително нещо за този Бял дом.
– Въпросът е също, че това може да се възприеме като акт на война не само срещу Русия, но и срещу западните съюзници, особено срещу Германия.
Бих го казал по-просто. Хората, участващи в операцията, видяха, че президентът иска да замрази Германия за краткосрочните си политически цели и това ги ужаси. Говоря за американците, които са много лоялни към САЩ. ЦРУ, както го казах в статията си, работи за властта, а не за Конституцията.
Политическото предимство на ЦРУ е, че президент, който не може да прокара плановете си през Конгреса, може да ходи с директора на ЦРУ в Розовата градина на Белия дом, за да планира нещо тайно, което може да засегне много хора от другата страна на Атлантическия океан – или където и да е другаде по света. Това винаги е била уникалната продажна точка на ЦРУ. Но дори тази общност е ужасена, че Байдън реши да изложи Европа на студа, за да подкрепи война, която няма да спечели. Това е престъпно за мен.
Вие казахте в статията си, че планирането на атаката не е докладвано на Конгреса, както е необходимо при други тайни операции.
Въпросът също не е докладван на много места в армията. Имаше хора на други места, които трябваше да бъдат информирани, но не бяха информирани. Операцията беше много секретна.
Каква роля играе смелостта за вас във вашата професия?
Какво е смело в това да казваш истината? Нашата работа не е да се страхуваме. И понякога става грозно. Имаше моменти в живота ми, когато… знаете ли, не говоря за това. Но заплахите не са насочени към хора като мен, а към децата на хора като мен. Имаше ужасни неща. Но не се тревожиш за това, не можеш. Просто трябва да правиш това, което правиш.
Интервю: Фабиан Шайдлер