Тия дни се промъкна някак си неусетно новината, че 75% от българите едва свързват двата края. Новината е произведена от държавния Национален статистически институт, (НСИ) и е резултат от някакво проучване, сондаж, изследване или нещо подобно. Новината, която изобщо не е новина, остана извън вниманието на общественото мнение. Остана и извън вниманието на медиите или беше спомената мимоходом. Като че ли става дума за нещо обикновено, естествено и нормално, като пролетния дъжд. По време на същите тия дни политиците и депутатите се занимаваха с всичко останало - от главния прокурор до Тръмп и войната в Украйна, но никой от депутатите и политиците не съсредоточи вниманието си върху това, 75%, т. е. две трети от българските граждани едва свързват двата края. Т. е. живеят в мизерия и се подлагат на изтезанията, които са им образувани от собствената им държава и негодяйте, които я управляват. А аз, наивникът в напреднала възраст, си мисля, че всеки един депутат, като излезе да плямпа на парламентарната трибуна или да брифингува пред амортизираните и ненужни журналисти, би трябвало да започва разсъжденията си с тази новина за двете трети българи, (поправиха ме, че били три четвърти), които едвам свързват двата края - в така наречения увод. Тази новина би трябвало да е и в съдържателната част на политическите изявления - така нареченото изложение. Както и в заключителната част на публичните прояви на депутатите и останалите извън парламентарни политици.