УМОПОМРАЧЕНИЕ
И изведнъж Кирил Петков каза: „Аз съм умопомрачен“.
Случи се в Новините на Би Ти Ви на 31 май – в репортаж за разпита му в Прокуратурата.
„Аз съм умопомрачен!“
Казах си, че Кирчо попрекалява – в политиката чак такава откровеност не е препоръчителна.
За тукашната политика пък подобно признание си е направо епохално - понеже в нея честността е изцяло ампутирана.
Обаче след няколко секунди недоразумението се изясни:
Кирчо решил, че е „умопомрачен“ заради нещата, които му казали в Прокуратурата за Весела Чернева – тя пък била един от най-свестните съветници, които бил имал.
Срещу въпросната дама обаче се води производство, защото - по информация от ДАНС - не е защитавала българската позиция в преговорите с Македония и дори „издавала“ на скопяни секретна информация.
Публично е известно, че тя и Кирчо „макронизираха“ проблема и станаха причина завинаги да загубим и без друго кльощавите си позиции в Македония.
Кирчо обаче продължава да се хвали с предателството ни – дори и към Историята – и да злослови за специалните ни служби, на които нямал доверие.
Изтърбушена държава, абсолютно – това никак не е преувеличено.
Но никой от по-първите ни политици не се е „умопомрачил“ от тази Хавра.
Само отделни факти ги теглят към моментно „умопомрачение“.
Но цялото Бедствие изобщо не ги трогва.
Умопомрачена политика в умопомрачена държава.
ГЕРБ и „Промяната“ си нямат доверие – казаха го сто пъти -
но ще управляват заедно.
След като напълно изчерпаха запасите си от ругатни и злословия едни за други.
В толкова коментираният „запис“ от среднощното заседание на Кирчовци се чуват скандални приказки, заради които има всички основания българското подобие на политика, а и изобщо България да бъдат зачертани от Европейската ценностна карта.
Само дето това няма да стане, понеже и ония - другите „европИйци“ - са същите като нас.
Който има нерви, нека проучи, кой кого зарази и с какво точно.
А Кирчо направо позори всички принципи, поне декларирани на думи, на европИйскто съобщество, ето как:
„Днес/21 май, имах разговор с Урсула (Урсула фон дер Лайен), като й зададох въпрос: “Ако има такава възможност, какво правите за държавата да ни пуснеш? А и тя вика, че за Шенген, имало голям шанс, за еврозоната - трябва да измислите начин да заобиколите правилата, в смисъл да влезете в рамките. Аз попитах има ли вариант да се мисли за инфлацията минус “ефекта на Украйна”? И тя вика: “Не ме цитирай, но ще се опитам да ти помогна”.
Нашият човек просто се опитва да уговори Урсула да бъдат заобиколени правилата за влизане в еврозоната.
И едва след като думите му станаха известни, от Еврокомисията се задоволиха с едно сухо съобщение – без никакви емоции, без никакви критични намеци, все едно, че нищо не е станало.
Колкото публиката да реши, че може би Кирчо е прав - може би очакванията му да бъдем подпрени нечестно се основават на нещо.
И кой кого трови, в края на краищата?
Превърнаха държавата в една лудница.
Оставаме си ухилени в очакване на Апокалипсиса - заложници на Измамници.
И все по-невнятно ще се живее тук.
***
И хиляда и 91 място/1091 да ни отсъдят пенкилерите, които от „Репортери без граница“ мерят „свободата на медиите“, пак ще ни е малко.
След всички безобразия, които сготвиха Кирчовци и които официалните медии покорно отразяваха, „българската свобода“ се е изкачила „нагоре“ с 21 места – от 112 на 91 място.
Това си е истинска свинщина.
Догодина могат да ни побутнат още нагоре.
Защото: с малки изключения, българските медии изобщо не реагираха на номинирането на Мария Габриел за премиер – а тя системно заблуждава/баламосва публиката, поне за несъществуващата й научна степен „доктор на политическите науки“.
Да не би Урсула да не е знаела за това присвояване на „интелектуална тежест“?
Знаела е, разбира се, но такива хора са нужни на европИйците.
Те са хумусът, в който разцъфтява ибрикчийството.
Българска медия, която не е отразила злоупотребата на Габриел, направо може да се нареди на опашката за приза „Измекяр на годината“.
Всичко е ясно.
За едно не се говори никак от срам и неудобство.
Медийното обгрижване на Лудницата.