Оф какви времена доживяхме.
Ако ходя по улицата и викам, че чувствам, че съм Наполеон или Цезар за нула време ще дойдат да ме приберат и настанят при Гълъбова.
Ако обаче крещя, че съм жена от всички телевизии ще идват да ме интервюират, Ристьо и Кирето ще си направят селфи с мен, а от Америка за България може и някой долар да ми кихнат.
И ква ся? Знами Клеопатра може, Наполеон не може.
О времена, о нрави.