Истината не може да се скрие. Съпротивата може да я забави, да я спре за известно време, да и пречи чрез всякакви прийоми, но не може да я унищожи.
Истината винаги идва- понякога изтощена до смърт, окървавена от битки, раздърпана, босонога, безмълвна от болка.
Безсмъртна е - като любовта, неотменима - като смъртта.
И сега ще дойде.
Елитите, колкото и да са могъщи няма да успеят. Надцениха се.
Европа започва да се отърсва от заблудите си. Народите не искат смърт в името на шепа хора и интересите им.
Руската мечка бавно, но сигурно поваля враговете си. Опитът и не е за пренебрегване. Санкциите не са от вчера. Стратегическите прийоми на онези отвъд океана също.
Светлината е нищожно слаба в мрака на реалността ни. Това, което се случва у нас е повторение на случващото се по света десетилетия назад. Монтиране на правителства за нуждите на стратегически цели.
Светът дълги години беше шахматна дъска на определени групи от хора. Вече не е така. Довчерашните пионки се обединяват в мощни икономически съюзи. Тлеят жарави на недоволство и гняв. Считаните за роби режат веригите.
Светът се променя.
И през чернилката на деня се прокрадва светлината. Тя идва - с окървавени нозе, прашна,, с разкъсани дрехи и уморени очи.
Тя идва - непобедена и непобедима - истината. След нея е грохота на бурята, стихията на възмездието, Божият гняв.
Светът се променя и няма значение дали вярваме в това, дали сме скептични или отчаяни, мрачни в прогнозите си или крайни песимисти.
Идва. И нищо не може да я спре.