Николай Марков:
Прокуратурата ще бъде ли така добра да включи и разследване за двамата заклани български тираджии с камиони натъпкани от един наш политик с наркотици. Евентуално. Благодаря предварително!
Да дръпнем, викам, леко завесата!
С една неочаквано добра комбинация между двамата истински Главни прокурори на републиката – генерал Веселина Томова и полк. Николай Марков. Приятелски поздрав за един, който бил МЪЖ и работил в Прокуратурата на РБ. Все още приятелски…
…
Веселина Томова, из книгата и „Този живот е за смелите“
….На 13 юли 2004 година българските шофьори Ивайло Кепов и Георги Лазов са обезглавени в Ирак. Години по-късно, след атентата на бургаското летище „Сарафово”, тогавашният външен министър Николай Младенов, чийто кум е експремиерът Бойко Борисов, коментира: „Страната ни е била обект само на още два реализирани терористични акта – нападението на военната ни база в Кербала и екзекуцията на шофьорите от Пиринско.” Официалните внушения и тогава, и по-късно са, че иракски терористи от „Ал Кайда” са отвлекли и обезглавили българските шофьори.
През 2004 година главен секретар на МВР е Бойко Борисов. Борисов като един дежурен „Рамбо”, с одобрението на тогавашния президент Георги Първанов, хуква да спасява българите. През пролетта на 2005 година, осем месеца по-късно, в пощенските кутии на политици, депутати, властници и медии бе пуснат анонимен доклад, очевадно писан от лице, свързано със спецслужбите, озаглавен: „Истината за убитите български шофьори в Ирак”:
“Причината за отвличането и убийството на българите са неуредени сметки от наркобизнес. Историята започва с показните убийства на няколко знакови фигури в търговията с наркотици в България. Официално поръчителите са неизвестни и едва ли някога ще станат публично достояние, но можем да се досетим, ако проследим кой зае мястото им.
Така се създаде и новата мафиотска организация, която стана причина двамата българи да загубят живота си в Ирак.
Тя се превърна в един от основните доставчици на синтетични наркотици в Близкия изток.
Дрогата се произвежда във фабрика в близост до Кулата. Съдружници в нея са собственикът на ресторант “Кошарите” – Константин Динев, (близък до покойния Мето Илиенски и Георги Илиев), синовете на бившият иракски посланик в България Мохамед Амин – Бленд и Сиад, и членовете на ВПС на БСП Тихомир Стойчев – бивш директор на НСБОП (освободен заради връзки с покойния Филип Найденов – Фатик).
Суровината за производство се доставя от ливанеца Адел Саркиз /б.а. същият с когото е свързван Станимир Флоров в разработките „Арабите“ и „Алчния“/, а готовата продукция се транспортира за Ирак чрез автовози на фирма в Благоевград. Дрогата се укрива в тайници на превозваните автомобили и ремаркета.
Безпрепятственото преминаване на границата е дело на Тихомир Стойчев, чрез мрежата от служители в Агенция “Митници” и МВР. Дистрибуцията и продажбата на наркотици се извършва от иракчаните д-р Хайрала Салех и Хасан Санджари. Парите получени от сделките се “изпират” в казино “Елит”, което е собственост на същите лица, притежаващи фабриката, и на иракчанина Махер Хасан / б.а. същият с когото е свързван Станимир Флоров в разработките „Арабите“ и „Алчния“/ – съдружник на Мето Илиенски.
Разбира се, така действащата схема се ползва както с политически, така и също и с протекции от страна на МВР и лично на главния секретар Бойко Борисов.
Неговото протеже – директорът на РДВР – Благоевград Богомил Янев – не позволява разследване на цитираните по-горе араби, въпреки многобройните сигнали.
Живеещите в гр. Сандански Бленд и Саад Амин наред с наркобизнеса многократно демонстрират незачитане на законите – от хулигански прояви до криминални престъпления като открито заплашват полицейските служители.
Подобно е поведението на Хайрала Салех, зад когото стои зам-директорът на НСС, близък до Тихомир Стойчев и личен познат на покойният Фатик. (Няма да е изненада, ако отношенията със Салех са прикрити и той е записан като доносник и на службата). Възползвайки се от протекциите на службата за сигурност, той притиска свои конкуренти в бизнеса и ги заплашва открито, че могат да бъдат изгонени от България само ако се обади по телефон на ген. Чобанов. (Тогава шеф на НСС – бел. а.).
Същите покровители осигуряват контакти на Салех с оръжейни търговци, с които той преговаря от името на НСС. (Собствениците на няколко държавни оръжейни фирми се чувстват доста объркани).
Чрез лично предани служители на МВР главният секретар Б. Борисов притиска конкурентните групировки в наркобизнеса.
Информацията за това кой и как да бъде ударен се подава от Тихомир Стойчев и от един бивш шеф на Отряда за борба с тероризма, който ръководи и престъпна група за “мокри поръчки”. (Кой ли застреля толкова професионално Фатик и защо ли имаше толкова противоречия между първоначалните показания на свидетелите и официално обявеното от главния секретар на МВР?).
Всичко действаше като добре смазана машина, докато типично по арабски братята Амин не се скараха за пари с Хасан Санджари. Хайрала Салех застана на страната на братята Бленд и Саад. Между другото, по времето, когато отношенията им бяха добри, покровителите от НСС и Бойко Борисов уредиха Санджари да бъде приет в президентството и МВнР. След като се наложило да почака във Външно министерство повече от час, разяреният иракчанин се е разкрещял: “Какво си въобразявате? Само да реша и ще избия войниците ви в Ирак!”. (Може пък да се опитал впоследствие?)
След възникналия скандал с неуредените бизнесотношения Санджари неколкократно отправя заплахи, като иска да му бъде изплатена значителна сума. Тъй като няма резултат, той отвлича камионите, превозващи поредната пратка, заедно с шофьорите, работещи за Бленд и Саад с искане за откуп.
Похитителите са търсели точно тези българи. Защо ли информацията бе укрита?
Водят се неколкодневни преговори без резултат. (Собственикът на камионите и автокъщата в Благоевград е имал информация за отвличането няколко дни преди официалното съобщение. Два дни след това той прекрати дейността си.)
Разгневеният Салех решава да включи “тежката артилерия” – Борисов и Чобанов. (Последният не е изцяло “в час”. През цялото време е воден за носа от заместника си.) Под ръководството на Бойко Борисов е разработен план за действие. (Интересно защо министър Петканов /б.а. – по това време вътрешен министър е Георги Петканов/ не е запознат?). Пред президента Първанов е изложена версията, че НСС разполага с информация къде похитителите държат българските заложници. (Естествено, Хайрала Салех познава добре съдружниците си и е в състояние да уреди освобождаването им срещу откуп.) Държавният глава е убеден от Борисов и Чобанов да одобри план за освобождаването на шофьорите като предоставя правителствения самолет и съдейства за отпускане средства от БНБ.
Комична ситуация?!
Едната страна в мафиотския сблъсък взема пари от държавата, за да уреди отношенията си с другата. (Не трябваше ли Парламентът да одобри това?). Разбира се, участниците от българска страна Първанов, Борисов и Чобанов са си направили и друга сметка – да станат национални герои. Между другото, преди заминаването са подготвяни ордени, като дори Борисов е организирал бляскаво посрещане с пресконференция.
За Ирак потегля българска група, ръководена от Бойко Борисов, в която е и покровителят на Хайрала Салех от НСС. В нея са включени служители на СОБТ. (Има ли заповед на министър Петканов?) Не е ясно точно кога и на кого е хрумнала идеята да нападнем Санджари, да освободим шофьорите и да си разделим парите за откупа. Доста тъп екшън сценарий, изцяло в стила на главния секретар.
Атаката се проваля. Равносметката е ранен служител на СОБТ. (Пълно медийно затъмнение).
Вбесеният Санджари продава заложниците на групировката на Ал Заркауи, а нататък е известно. След това по заповед на Бойко Борисов е отправено силно внушение към всички, които имат отношение по случая да мълчат. (Така де, нали го очаква политическа кариера. Не може да я рискува заради някакви си шофьори). Дори и съпругите на убитите шофьори престанаха да питат. (Заплашени са, че нещо ще се случи с децата им).
Хайрала Салех на всеослушание обявява, че е награден с държавно отличие от президента Първанов. Може би заради убийството на българите?
Братята Амин строят нова фабрика за каптагон. Двамата са толкова нагли, че отправят открити заплахи срещу лидери на СИК и ВИС. Назрява нов конфликт и възниква въпросът, кой ще е жертвата сега. Може би отговорът е в това, на чия страна ще застанат Борисов и марионетките му в МВР”.
Точно след тази поредна „справка”, разпратена в пощенските кутии на депутатите, тогавашните депутати от НДСВ Наско Рафайлов и Владимир Дончев в една късна вечер, в 21,14 часа, получават заплашителни СМС- и да спрат да ровят в случая с обезглавените шофьори Ивайло Кепов и Георги Лазов.
Това, което остава скрито от медиите и до днес обаче е, че службите разкриват кой стои зад тези СМС-и. По онова време ексдепутатът Наско Рафайлов твърди, че според него заплахата била пряко свързана с анонимния доклад, който е постъпил вече в парламентарната комисия. Рафайлов обаче византийски измества наопаки целта на СМС-ите, коментирайки тогава пред медиите: “Аферата твърде бързо отшумя, а авторите й биха искали това да не става, да се припомни кои лица са визирани вътре и да се накърни техният имидж”. Все пак Рафайлов тогава е депутат от управляващото мнозинство на НДСВ, чийто главен секретар на МВР е Бойко Борисов.
Службите обаче си свършват работата и разкриват, че зад заплашителните СМС-и изпратени до депутатите – да забравят случая с обезглавените шофьори в Ирак – стои мъж, който живее на семейни начала със сестрата на контраразузнавача Цветлин Йовчев. СМС-ите са изпратени от телефона на мъжа на сестрата на Йовчев и това е установено. Разкритието обаче потъва в абсолютен мрак. Самата мръсна и зловеща драма с Ивайло Кепов и Георги Лазов по всички начини и благодарение на всички институции е заметена под килима.
Борисов разбира, че СМС-ите изтичат именно откъм лице, свързано с Цветлин Йовчев. Иван Драшков дори шеговито – иронично ползва прозвището за Цветлин Йовчев, наричайки го „СМС-терориста”. По-късно, когато Бойко Борисов става министър – председател точно той връща Драшковия кръг начело на ДАНС и прави Цветлин Йовчев шеф на ДАНС. Служителите, които са разкрили, че заплашителните СМС-и идват откъм Цветлин Йовчев, са уволнени. Аферата „Кепов – Лазов” крещящо показа, че службите ни за сигурност не само са пробити, но и ги свързват с трафик на амфетамини. Прокуратурата по онова време се ръководи от Борис Велчев и остава глухоняма. Тогавашният вътрешен министър Соломон Паси врещи: „С терористи не преговаряме”. В същото време не друг, а Борисов хуква в „екшън план” да оправя бакиите с амфетаминов дъх, за които и тогава, и по-късно всички, мълчат.
След изтичането на анонимката, в който се описват амфетаминовите връзки на Борисов, самият той коментира пред медиите: “Знаем откъде е дошло писмото. Това са мишоци, а на единият от тях му секна контрабандата в Петрич и сега търси нови връзки”. Борисов обаче не обелва и дума, че друг “мишок” – бъдещият шеф на ДАНС Цветлин Йовчев е забъркан със заплашителните СМС-и в качеството си на служител на НСС.
Afera.bg