Доскоро бяхме пощадено кътче.
До неотдавна България, Балканите и даже Източна Европа не познаваха порока и агресията в тази директна битова конкретност, в която всеки би могъл да стане пряка жертва, по всяко време и навсякъде. Внезапно.
При сблъсък с ада на порока и развалата, довели до страдание и смърт, започват ялови оценки и анализи на всякакви пишман експерти и обяснявачи, които ще ни обвиняват в какви ли не недъзи, дефицити, пропуски... Но всички знаем, как и откъде дойдоха в нашите земи и общества явления на уродлива либералност и тотален, арогантен глобализъм, които подкопаха традиционното, посяха грях, старателно и методично осмяха, подмениха и заличиха стремежа на духа към доброта, подрониха възхитата и преклонението, посяха безрасъдни изкушения, погавриха се с почитта и с паметта.
Живеем в дни, в които да се опази добродетелта е подвиг, непосилен дори за зрял и устойчив характер, а за децата и младите остава да са пръв приемник на злото – безпомощни да му се противят.
Не подминавайте инертно разпада на обществените норми, подмяната на традиционни ценности, атаките към добродетелите, отричането на християнството, погазването на родолюбивите копнежи, иронията с национални идеали, безродието, алчността, цинизма, злоречието, арогантността. Не вярвайте в илюзията на забавлението, леснотата, притежанието, не пускайте в душата си неверие и мътни, чужди ценности, носете българска традиция в сърцата си и по завета на Рилския ни Чудотворец: "Най-много се пазете от сребролюбивата змия!"
Бог да упокои душите на невинните жертви на заразното зло в Сърбия! Да опази земите ни от нечестивата бесовска напаст, която надвисна над нас.
Боже, пази България!