Дали ще стане въпрос за хорото пред Народния театър, дали за геополитическите ни решения или това за коя партия гласуваш - въпросът "европейци ли сме българите" и още повече - "кога ще станем" постоянно се прокрадва във всеки спор и тема.
В центъра на дебата стоят "европействащите" - градските либерали, за които ние категорично не сме европейци, но и също толкова категорично - трябва да станем. И тъкмо те, като малкото хора у нас, "станали европейци", ще научат останалите - "Ганьовците", как. Или ще го накарат да стане, стига да вземат властта.
Но "европействащият" градски космополит греши в изначалната си представа и разбиране за това какво е Европа и какво прави един човек европеец. Той е изтъкан от илюзиите и митовете на Просвещението, от модерното и постмодерно пренаписване на историята. Те му създават една напълно грешна представа за Европа и това какво те прави европеец.
Преди време чух политолог да казва в ефир, че "те, градските либерали у нас нямат нужното разбиране за историческото, защото за тях политическата история на България започва с Нощта на Белия Автобус". Направи ми впечатление колко точно описание е това и го запомних. По същия начин бих прибавил сега, че градските либерали нямат и нужното разбиране за Европа, защото за тях тя започва с "Просвещението", Волтер, Френската революция и "Пролетта на народите". За тях европейското се олицетворява от "костюма, бомбето" (тоест да си по последна мода във всичко Западно, да си "Алафранга") и две-три крайно простовати идеологии на постхристиянския езичник, като Либерализма, Демокрацията, Социализма и други.
Тоест, за да си "европеец" в очите на днешния градски либерал, ти трябва да си модерен/Алафранга, носейки културните белези на Запада (особено, впрочем, в музикално отношение), както и да си духовен и политически последовател на някоя от идеологиите на модернизма. Ако пък това е баш водещата идеология днес - либералната демокрация в нейния зелен, постмодерен и ЛГБТ вариант, то ти си завършен европеец - образцов.
А всъщност въпросът за Европа и европейското въобще няма общо с тези елементарни, естетически белези. Продукти на една много скорошна и на път да си замине епоха от историята на тази цивилизация. Защото това, което обособи Европа в отделна и осъзната цивилизация не беше Френската Революция, не беше Волтер, не беше и Демокрацията, камо ли Парламентаризма или "Човешките права".
Беше Християнството.
Следователно този въпрос - за "Европейското", у българина е решен много отдавна. Решен е от човека, когото честваме днес - починалият на този ден през 907-ма г. Борис I "Покръстител". Човекът, който реши веднъж завинаги към коя цивилизация ще принадлежат българите и избра това да е европейската, и по-конкретно нейната гръко-православна половина. Можеше да направи друг избор - Исляма, както правят волжките българи. Тогава щяхме да сме от друга цивилизация. Можеше да ни остави езичници, и щяхме да последваме всички останали езически народи в тази част на света - към небитието на историята.
Но той избра това, което ни направи и продължава да ни прави европейци. Повече европейци от много германци, шведи, французи, холандци и прочее днес, които режат собствения си корен, заличават собствената си европейска същност, обръщайки гръб на кръста и връщайки се към езичеството, пък макар и в модерна, дигитализирана и оцветена в багрите на дъгата форма на езичество.
Затова, ако е християнин, "Бай Ганьо" е точно толкова европеец, колкото и император Франц Йосиф. И същевременно ако не е християнин, "Алеко Константинов" от жълтите павета, ходещ Алафранга и абонирал се за онлайн изданието на Guardian - не е европеец. Или поне не докрай, защото отхвърля сърцето на тази цивилизация.
Честит Втори Май - Празник на Свети Цар Борис-Михаил Покръстител, българи и европейци. Нямаме нужда от второ "европеизиране", нито от нови "европеизатори", защото вече ги имаше Борис и Покръстването, които решиха този въпрос. По-скоро "европеизаторите" да внимават в един момент да не се окаже, че са повече космополитни езичници, отколкото европейци.