Автор: о.з. п-к, доцент, д-р Гергин Гергинов
Кой има вина за днешното състояние на страната? Русия или нашите управляващи през последните три десетилетия? Или те, заедно ръководството на ЕС, който все повече се стреми да обезличи националните държави и да ги постави в услуга на чужди геополитически интереси. Това също е фактор, който поражда безразличието на народа към състоянието на държавата, което личи и от огромния процент неявили се гласоподаватели на последните няколко парламентарни избори.
Наскоро беше публикуван отчет на МО, озаглавен „Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република Блгария”. От наименованието му личи, че той би трябвало да се състои от две основни части – за отбраната и за въоръжените сили.
Целта на отбраната е да създаде условия за мирно социално-икономическо развитие на страната. То се постига чрез използване на система от политически, икономически, социални и военни принципи, осигуряващи нейната въоръжена защита. Анализ на такава система в доклада няма.
От военна гледна точка, „отбраната” е вид бойни действия на въоръжените сили (ВС). В доклада трябва да се анализират само възможностите на ВС да защитят целостта на територията. Затова е целесъобразно понятието „отбрана” да не бъде в заглавието на доклада, а да бъде раздел от анализа състоянието на ВС.
Такава точка, а не раздел, в доклада има и е наречена мисия „Отбрана”. Целта ѝ, посочена в доклада, е „усвояване и поддържане на плановете за бойна готовност и мобилизация” чрез „своевременно привеждане в по-високи степени на бойна готовност”. Работи се и по „актуализация на стратегическите планове за действие на въоръжените сили за адаптиране към новата среда на сигурност”. Анализът на така формулираната цел показва, че МО извършва необходимата рутинна дейност, но все още няма актуализиран стратегически план за действие на ВС във новата международна обстановка, създала нови изисквания към отбраната на страната.
Подготовката на ВС за отбрана на страната изисква оценка на военната опасност. В доклада тя се свежда само до това, че „руската военна агресия беше най-непосредствената заплаха за мира в световен план” и е „фактор с дестабилизиращо влияние върху стратегическата среда, който определяше предизвикателствата за националната сигурност”.
Използваното минало свършено време показва, че тази заплаха и този фактор днес вече не са действащи и поради това не създават заплаха за страната. Навярно поради това по-надолу в текста се твърди, че „неясните хибридни заплахи, миграционни вълни, авторитарни режими” и дори „когнитивни въздействия” са „сред главните предизвикателства за националната и съюзната сигурност, а в глобален план и доставките на зърно”.
Впрочем за зърното МО правилно отбелязва, че е заплаха. Заради решение на Европейската комисия ние приемаме украинското зърно, а това на нашите зърнопроизводители стои нереализирано и те търпят стотици милиони лева загуби. Затова е правилна констатацията, че това е реална заплаха, но тя не е в глобален план, а е такава за нашата национална сигурност, създадена именно от решението на ЕК.
Факт е, че ЕК субсидира много по-малко нашите производители на селскостопанска продукция и така спомага за постепенното ѝ намаляване. Ако допуснем, че границите се затворят за внос, то тогава хората ни ще трябва да се хранят основно със зърнени култури. Нима това не е заплаха за националната сигурност, респективно за отбраната на страната, създадена именно от ЕК?
И в този случай, както и при много други, държавниците ни реагират боязливо и молят ЕК за милост. През това време токсичното украинско зърно (според Словакия, защото у нас не е изследвано в пълен обем) се преработва и продава в търговската мрежа, излагайки на опасност и без това разклатеното здраве на нацията. Те не смеят своевременно и решително да се застъпят за нашия интерес и поради това поведението им не е като на пълноправен съюзник на Брюксел. Той пък работи за геополитическия интерес на САЩ и с това създава проблеми на своите членове.
Анализът на опасността за страната продължава с констатацията, че започналата „война в Украйна нанесе щети в особено големи размери върху всички сфери на социалния и икономическия живот”, ”включително и чрез едностранно прекъсване на газовите доставки”. Можеше да се повярва на това твърдение, ако беше посочена поне една област от живота ни, която е понесла „щети в особено големи размери”.
Предполагам, че от МО ще възразят - с природния газ не стана ли точно така? Правилно, стана. Стана, защото не искахме да плащаме стоката на продавача, както той иска. Стоката е негова и ще я продава, както си иска – ако не желаеш, не я купувай! Като не плащаш, ще ти спрат доставките. Проблемът обаче не е в нежеланието да купуваш както иска продавачът, а в това, че купувачът реши да купува газ чрез посредници, защото има личен материален интерес и именно той е заплаха за отбраната, т.е. в този случай тя е създадена от нашите управляващи.
Именно това е трябвало да се посочи в доклада като заплаха, защото така се намаляват постъпленията в бюджета. Това е само един от стотиците случаи, които нанасят финансови щети и които са една от причините да не може да се задели необходимия финансов ресурс за разрешаване на проблемите на Въоръжените сили.
Твърди се, че „руските въоръжени сили извършваха системни военни престъпления” и на тази основа се прави извод, че с това се създава опасност за страната. Каква? Не се посочва. Твърдението е необосновано и поради това докладът става елемент от глобалното информационно противопоставяне. Това обаче не е негова задача.
Същевременно вярно е отбелязано, че противопоставянето на Русия със Запада има за цел да промени световния ред. Точно така. Но сама Русия няма да го промени. Вече се очертава нов политико-икономически блок и именно той е факторът, който ще формира многополюсния свят на планетата – Русия само натисна спусъка за активизиране на този процес. Тя не желае повече да бъде суровинен придатък на ЕС, който с недалновидната си и самонадеяна политика създаде проблеми, заплашващи стабилността и благоденствието на своите членове, в това число и заплаха за отбранителните им възможности.
Именно егоистичната политика на Запада е факторът, предизвикал всички изброени в доклада опасности, а не желанието на Русия да провежда самостоятелна политика и сама да се разпорежда с природните си богатства. Изводът е ясен и означава, че нашите управляващи, ако не искат страната да сътрудничи с Русия, поне не трябва да я правят наш враг.
Щом като всички проблеми за отбраната на страната произтичат от Русия, то защо МО не се заеме с изпълнение изискванията на чл. 3 от Вашингтонския договор? Той е ясен – всяка страна-членка трябва сама да осигури безопасността си, а не страхливо да се крие зад чл. 5.
Докладът е изпълнен с множество програми и проекти за съвместна дейност със съюзниците, а в същото време години наред не може да се осигури прилична съвместимост с тях. МО твърди, че дори за осигуряване на големи формирования на страните-членки, „преминаващи и/или пребиваващи на територията ни”, няма необходимите „способности за всестранна логистична поддръжка”. Проблем е нормалното хранене на войниците дори в мирно време, а как МО ще го прави във военно? Да не говорим за възстановяване на поразена бойна техника по време на война и още повече за производство на необходимото въоръжение, боеприпаси и тилово имущество.
Не е ясно как МО ще осигури необходимото количество от това имущество във военно време при тази практически частна оръжейна промишленост. Иска ми се да кажа военно-промишлен комплекс, но такъв няма. Ако някога се създаде, той трябва да бъде елемент от държавната инфраструктура на отбраната, защото не оръжейният частник, а държавата е отговорна за отбраната на страната.
В доклада правилно се констатира, че бойните действия в Украйна „наложиха редица промени в схващанията и подходите за водене на бойни действия” – „схващания и подходи” в смисъл тактика и оперативно изкуство. Тези промени изискват нови средства за водене на боя и сражението. Ще спомена едно от тях - безпилотните летателни апарати. През 80-те години на ХХ век нашите зенитно-ракетни войски използваха за тренировка безпилотни мишени „Ястреб” и още тогава се готвеше превръщането им в разузнавателен вариант. Необходимостта от БЛА стана пределно ясна в началото на настоящето столетие, но, признавам си, не зная МО да е предприело активни действия за развитие на това направление.
Вярно, докладът посочва, че има две концепции за „Използване на безпилотни летателни системи във въоръжените сили на Република България“ и за „Защита от използване на безпилотни летателни системи“. Концепцията е едно, а наличието на БЛА и на подготвени оператори за тях е нещо съвсем друго. Да не говорим, че други страни отдавна сами си ги произвеждат и вече създават отделни подразделения за бойното им използване, т.е. формират нов вид авиация - безпилотна.
В доклада се твърди, че междуведомствена група разработва процедури за използване на „американски БЛА във въздушното пространство на Република България”. Това означава, че могат да се разработват основно два варианта : първи, американските БЛА само да прелитат през въздушното ни пространство и втори, на някое от нашите летища да бъде създадена американска база с пункт за управление на БЛА и инфраструктура за тяхното съхраняване и техническо обслужване. При разработване на втория вариант МО трябва да отчита факта, че такава база ще бъде една от целите на противника.
Такава цел ще бъдат и подготвяният склад за американски боеприпаси в района на полигона „Ново село”, Военноморският координационен център във Варна и крупните летища. Следователно възникват нови изисквания към отбраната, в частност и към нашата ПВО.
Така с действията си съюзниците създават нови заплахи за отбраната на страната, за предотвратяване на които са необходими нови средства за откриване и поразяване на въздушни цели. За закупуването им е необходим значителен финансов ресурс, който едва ли можем да заделим. Би трябвало да се поиска съюзниците ни да предоставят безвъзмездно такива средства, с което ще се осигури не само надеждна ПВО на посочените обекти, но и съвместимост с ПВО на НАТО.
Недостатъчното финансиране на ВС се отразява и върху комплектуването им с личен състав. Към края на миналата година текущият некомплект от военнослужещи достига 19,7%. Недостигът на офицери е 23,4%, на офицерски кандидати 6,5%, на сержанти/старшини 10,9% и на войници/матроси 24,2%. ВС реално нямат доброволен резерв - заетите длъжности са едва 13%.
В доклада се посочва, че езиковата подготовка на офицерите, изпратени в различни органи на НАТО, е недостатъчна. Не се набира и необходимия курсантски състав за военните училища, което ще увеличи некомплекта от офицери през следващите години и ще повлияе върху боеспособността на ВС. Няколко социологически изследвания показват, че 20% от младите хора, резервът на ВС, не работят и не учат, т.е. те са неграмотни.
Този проблем, демографският срив, влошаващото се физическо здраве на повечето юноши и липсващата система за патриотично възпитание на подрастващите още от ранна възраст са едни от най-сериозните реални опасности за отбранителните способности на страната. Има признаци, че много млади хора, не само че не са в състояние да защитават страната си, но и не желаят да го направят. При необходимост да бъдат призовани във ВС, значителен процент от тях ще напусне пределите ѝ. Ще го направят и много други граждани на републиката, защото тя няма цел, която трябва да се брани и следователно те не виждат смисъл от защитата й.
Кой има вина за днешното състояние на страната? Русия или нашите управляващи през последните три десетилетия? Или те, заедно ръководството на ЕС, който все повече се стреми да обезличи националните държави и да ги постави в услуга на чужди геополитически интереси. Това също е фактор, който поражда безразличието на народа към състоянието на държавата, което личи и от огромния процент неявили се гласоподаватели на последните няколко парламентарни избори.
МО не е успяло или не е поискало да формулира тези заплахи за страната и поради това не е набелязало необходимите дейности за преодоляването им. Би трябвало ясно да ги посочи и да настоява пред държаваното ръководство за предприемане на съответни действия. Убеден съм, че в МО много добре виждат тези проблеми, а и не само тях, но необяснимо е защо досега нито един министър или началник на отбраната не е подал оставката си, ясно заявявайки несъгласието си с провежданата политика спрямо Въоръжените сили (ВС).
Нашите управляващи вече години наред не могат да поставят на здрава основа поне тези клонове от икономиката, без които ВС не могат уверено да защитават както страната, така и да изпълняват на добро ниво ангажиментите си към колективната отбрана на НАТО. Отделените средства за инвестиции (26.5%) са недостатъчни, което личи и от факта, че „през 2022 г. са модернизирани едва 18 танка и 1 бронирана бойна машина”. Като цяло техническото състояние на наличното въоръжение и бойна техника на сухопътните войски е незадоволително. За модернизирането му е необходимо значително увеличаване на средствата за инвестиции.
Значителна част от авиационната техника е неизправна, а според доклада 73% от авиационните произшествия са по технически причини. ПВО е на на много ниско ниво. Изключително слабо звено е ПВО на войските и не е ясно как ще бъде подобрено. Посочва се, че „изчерпването на складовите наличности от резервни части може да доведе зенитно-ракетните комплекси до състояние да са неспособни да изпълняват задачите в пълен обем или да са напълно нефункционални”. Същото се отнася и до Радиотехническите войски, чиято задача е контрол на въздушното пространство. Поставените пред тях задачи „бяха изпълнени, но с ограничения”, т.е. притежават ниска боеспособност, а без тях няма ефективна работа както на изтребителната авиация, така и на ЗРК.
МО има набелязани конкретни мерки за модернизация на Въоръжените сили, но политиците са тези, от чието решение зависи изпълнението им. През изминалите три десетилетия те не носят никаква отговорност за проблемите, които създадоха на народа си, включително и на ВС. Това е така, защото при днешното обществено-политическо устройство на държавата няма отговорни за сътворените от тях безобразия във всички области на живота.
Причина за това е фактът, че за състоянието на страната отговарят парламентът, премиерът и президентът, т.е. отговорността е колективна, което значи, че няма отговорни. Затова демократичното устройство, такова, каквото създадохме, е вредно за страната. Вариантите за изход са два : или истинска демокрация, която днес, при това състояние на обществото, едва ли ще постигнем, или президентска република, т.е. един да отговаря за съдбата на държавата и тя винаги да има правителство.
Изпълнявайки покорно спусканите решения от САЩ/НАТО, нашите управляващи създадоха сериозни проблеми за отбраната на страната. Те разгарят войната в Украйна, без да съобразяват, че сами ще станат жертва в нея. Украйна не заслужава дори да стоим до нея, камо ли да ѝ помагаме или да воюваме заради нея. Тя седем години избиваше собствените си граждани и разрушаваше домовете им, създавайки си проблеми, а сега хленчи да ги разрешават други.
На 22 февруари т.г. президентът Байдън извика на среща в Полша страните от Букурещката девятка, в която сме и ние, и прямо заяви: „Вие сте предна линия на нашата колективна отбрана”, т.е. бъдете готови да се сражавате с Русия. На 15 март в Сената на САЩ са внесени два проектозакона – единият предписва държавите от Черноморския басеин да се противопоставят на руската агресия и да защитават ценностите и интересите на САЩ, а вторият е за постоянно присъствие ВМФ на НАТО в него, т.е. за дезавуиране на Конвенцията от Монтрьо и лишаване на Русия от достъп до Средиземно море. Тя няма да се съгласи на това и тогава ние, черноморските страни, трябва да воюваме, за да запазим спокойствието на американския флот в Средиземно море.
Тази политика на САЩ налага криворазбраното „задължение към съюзниците” да се постави в нормални граници и всичко, което е извън тях и заплашва с въвличане във война без да бъдем нападнати, ние или съюзниците, не трябва да се допуска. Ние членуваме в отбранителен съюз, а не в съюз за въоръжена защита на американските интереси. Ако във Вашингтон и Брюксел считат, че НАТО и ЕС са създадени с такава цел, то тогава трябва ли ни членство в тях?