Видяхме как „героите“ от МОЛ-а не изпитват разкаяние, да не говорим за осъзнаване на причиненото на момчето, на семейството му
Автор: адв. Димитър Киров
Не се ли противопоставим на заливащото ни обезчовечаване - сега и веднага, утре ще е късно
Дали с гняв, с отвращение или с доволство, клипчето се гледа
Нали уж България беше държава на духа, защо допуска това?
Да унизиш показно младеж със специални образователни потребности. Да се се държиш с него като с куче, да се наслаждаваш от това, да снимаш и гордо да качваш „геройството“ си в социалните медии. От друга страна- пребитото, измъчвано, насилвано по всякакъв начин куче Мечо и практически скалпираната Узана.
Случаи на падение и жестокост вън от човешките представи за нормалното. Извън дори представите за ненормалното.
Започна се с постепенното приемане на насилието над животни, подлагани на най-различни видове мъчения - изхвърялни като боклук, пребивани, мачкани, запалвани, заливани с киселини, оставяни гладни, жадни, вързани за цял живот с въже, по-късо от метър и какво ли не. Едно повсеместно насилие над живи същества, които дори нямат шанс да се защитят.
Всеки, който е взел куче или коте може да го изхвърли на пътя, в гората, в града и селото. И много хора го правят.
Бездомните клетници са все повече и нито хората, които приемат в дома си животно, нито приютите смогват да приберат всички. Хората, които наистина се грижат за бездомните, осакатените, измъчените, остават без подкрепата на обществото, разкъсват се между работата си и спасяването на поредното кученце или котенце, затъват в дългове към ветеринарни клиники.
И обществото спокойно приемаше и приема всичко това. „Голяма работа!“, казват си хората. Нали не се отнася до тях. Нещо повече, попаднал в капана на материалната и духовна нищета, много народ казва: „Държавата не се грижи за човеците, та до кучетата и котките опряхме?“. Всъщност, точно до там опряхме, защото насилието над животни и липсата на съпричастност са част от възпитанието на хората и особено на децата. При формирането на социалните инстинкти, основна роля играе възприемането на поведенческите модели, на които детето е свидетел от ранна детска възраст. И когато детето е свидетел (или участник) на насилие над хора и животни, когато това насилие заради самото насилие се практикува, не се осъжда и наказва, насилнически модел вече се „запечатва“ в мозъка.
Затова и случаят в МОЛ-а, в който хора с извратени поведенчески модели и инстинкти се гаврят и унижават младеж със специални образователни потребности, предизвика взрив от гняв и недоволство, не не учуди никого. Няма и как да учуди, защото всички ние си знаем, че в последните десетилетия, моделите на безнаказано насилие, са повсеместни- и над хора и над животни. Нещо повече- възпитават се не свободни хора, не творци с порив към свободата, а потребители без чувство за мярка, без съпричастност. Хора, готови в името на моментните забавление и слава, да смачкат и унижат всеки по-слаб от тях. Особено при липсата на всякакъв страх от възмездие.
Всичко това е видимата част, но и корените на целия този проблем са на повърхността. Те са нашето възприятие за това какво е българската държава и оттам начинът, по който институциите действат, както в случаите на насилие над животните, така в случаите на насилие и над хора. Защото, от народ на богомили, народ, който е запалил в себе си и в цяла Европа огъня на доброто, на справедливостта, на съзнателното добротворчество, на това, че не може да се убива живо същество, се превръщаме в скупище от диви твари, които приемат насилието върху хора и животни като нещо съвсем съвсем нормално.
И тук идва въпросът - нали уж България беше държава на духа (акад. Д. Лихачов), защо допуска това? Какво се промени? Всъщност - променихме се ние. Държавата не е нищо повече от идея, овладяла масите. Ако ние си представяме, че нашата българска държава, е държава на справедливостта, държава, в която човешкият живот, въобще животът е висша ценност, такава ще бъде българската държава. Ако ние си мислим, че е „кочина“, в която насилието е нещо позволено и нормално, ние ще бъдем такава държава. И насилието над хора и животни само ще се засилва. Проявлението на държавата са нейните институции, а нито една от тях не работи в полза на човека, на българския гражданин.
Все пак надежда има. Откриваме я в Евангелие от Йоан 3:3: „Исус отговори: Уверявам те: само този, който се роди отново, може да види Божието царство“. Смисълът е ясен- както е необходимо човек веднъж да се роди, за да започне физически живот, също така е необходимо той да се роди повторно, т. е. да започне небесен, духовен живот. В това ново раждане, нравствения Божи образ се връща в душата, и дава началото на възвишена любов към Бога и към ближния. В държавнически план ще рече- създадената от предците ни държава, трябва да се роди отново, а това ново раждане е възсъздаването отново на институциите, измитането на престъпниците и безхаберниците от тях и извеждането на преден план на знаещи, можещи пасионарни хора, за които че животът е висша ценност. Тогава ще спрем насилието и върху хора, и върху животни, ще възстановим традиционните си ценности, най- важните от които са свободата и съзнателното добротворчество.
А ако не го сторим? Тогава насилията, издевателствата и потисничеството ще се умножават. Видяхме как „героите“ от МОЛ-а не изпитват разкаяние, да не говорим за осъзнаване на причиненото на момчето, на семейството му. Нещо повече, в резултат на скандала, рейтингът им скочи неимоверно. Дали с гняв, с отвращение или с доволство, клипчето се гледа. А публиката вече очаква новото зрелище- още по- брутално, по- пикантно. Публиката очаква следващата си доза и така до пълно обезчовечаване.
Всичко това съчетано с ужасяващата корупция, окаяната инфраструктура, унищоженото образование, все- по некомпетентната и бездушна администрация, изчезналото чувство за общност, вече поставя България на пътя към т. нар. „пропаднали държави (failed states). И ако днес идеята, че ще сме в състоянието напр. на Сомалия или Хаити, изглежда немислима, то утре това може да бъде нашата реалност, а унижението, т. е. насилието в МОЛ-а, насилието над Мечо и Узана, са символите на тази реалност, символите на пропадащата държава.
Не се ли противопоставим на заливащото ни обезчовечаване - сега и веднага, утре ще е късно.